Тес Геритсън - Грешникът

— Силно неравномерен пулс — каза сестрата. — Виждам силно неравномерен пулс!

Всички погледи се насочиха към монитора на сърдечната дейност. Линията, която досега се бе движила нагоре-надолу бавно, но равномерно, сега бе изкривена от резки, главоломни спадове и върхове.

— Вентрикуларна тахикардия! — каза Юън.

— Не долавям никакво налягане!

— Свалете страничното перило на леглото. Хайде, хайде, да започваме компресиите.

Ризоли бе изблъскана назад, по-далеч от вратата, когато една от сестрите се подаде навън и извика:

— Имаме код синьо!

През прозореца на стаичката Джейн виждаше развихрилата се край леглото на монахинята буря. Виждаше как главата на Юън ту се повдига, ту изчезва надолу в ритъма на кардиопулмонарната ресусцитация. Наблюдаваше как в системата инжектираха едно след друго различни лекарства и към пода летяха стерилни опаковки.

Ризоли погледна към монитора. Сега линията на екрана бе леко назъбена.

— Заряд на двеста!

Всички в стаичката отстъпиха назад, когато една сестра се наведе напред с дефибрилатора. Джейн видя ясно оголените гърди на Урсула, със зачервена и покрита с петна кожа. Стори й се шокиращо, че една монахиня може да има толкова големи гърди.

Дефибрилаторът се допря до гръдния й кош.

Торсът на Урсула подскочи, все едно завързан за конци, които бяха дръпнати рязко.

Стоящата до Ризоли полицайка прошепна:

— Имах лошо предчувствие. Няма да я бъде.

Сътклиф погледна отново към монитора. После срещна погледа на Джейн през прозореца. И поклати глава.

Мора пристигна в болницата един час по-късно. След обаждането на Ризоли бе станала от леглото, оставяйки Виктор да спи на възглавницата до нея, и се бе облякла, без да си вземе душ. Докато асансьорът я качваше към интензивното отделение, все още усещаше мириса на кожата му, а тялото я понаболяваше тук-там от грубото любене през нощта. Беше тръгнала за болницата, докато умът й бе все още фокусиран върху секса, върху топли, а не студени тела. Върху живите, а не върху мъртвите. Облегна се назад на стената на асансьора и притвори очи, позволявайки си да се наслади на преживените мигове още малко. Да удължи удоволствието с още една минута.

Отварянето на вратата я стресна. Изправи рязко гръбнак и премигна срещу двете медицински сестри, които се готвеха да влязат, и побърза да излезе, с пламнали бузи. „Дали го забелязват? — питаше се тя, докато вървеше по коридора. — Сигурно всички виждат на лицето ми гузната руменина, оставена от секса.“

Ризоли беше в чакалнята на интензивното отделение, отпусната на дивана, и отпиваше кафе от пластмасова чашка. Тя изгледа продължително Мора, сякаш също бе доловила нещо по-различно в нея. Една невидима червенина, през нощта, когато трагедията ги беше призовала.

— Казват, че получила инфаркт — обясни Джейн. — Положението не изглежда добро. Поддържат живота й с медицинска апаратура.

— Кога приложиха кода?

— Към един. Работиха над нея почти час и успяха да върнат някакъв сърдечен ритъм. Но сега е в кома. Без спонтанно дишане. Зениците й не реагират. — Поклати глава. — Не мисля, че вкъщи вече има някой.

— Какво казват докторите?

— Ами, мненията им са противоречиви. Д-р Юън още не е готов да дръпне щепсела. Но лекарят хипи смята, че главният мозък е вече мъртъв.

— Д-р Сътклиф ли имаш предвид?

— Да. Готиният тип с опашката. Нареди сутринта да направят електроенцефалограма, за да проверят мозъчната активност.

— Ако няма, ще бъде трудно да се оправдае включването към животоподдържаща апаратура.

Ризоли кимна.

— Така си и мислех, че ще кажеш.

— Имаше ли свидетели на спирането на сърцето?

— Какво?

— Присъстваше ли медицински персонал, когато сърцето спря?

Безстрастните въпроси на Мора като че ли раздразниха Джейн. Остави чашата си така рязко, че разля малко кафе върху масата.

— Цяла тълпа. Аз също бях там.

— Какво доведе до обявяването на кода?

— Казаха, че кръвното й налягане първо се покачило и сърцето й биело като побъркано. Когато дойдох, кръвното й налягане вече падаше. А после сърцето спря. Така че, да, цялото събитие стана пред свидетели.

Секундите минаваха. Телевизорът работеше, но без звук. Погледът на Ризоли се премести към надписите, пробягващи в долната част на екрана по време на новините на Си Ен Ен.

„Недоволен служител застрелва четирима човека в автомобилен завод в Северна Каролина… Разливане на токсични вещества при дерайлиране на влак в Колорадо…“