Д-р Айлс отвори папката и погледът й попадна върху сложения най-отгоре лист.
— Това е полицейски файл.
— От индийския щат Андра Прадеш, където е било разположено село Бара.
— Какъв е статусът на разследването?
— Остава отворено. Случаят е едногодишен, но не са напреднали кой знае колко. Съмнявам се, че някога изобщо ще бъде решен. Дори не съм убеден, че се намира нагоре в списъка им с приоритети.
— Били са избити почти сто човека, агент Дийн.
— Да, но това събитие трябва да се вземе в съответния контекст.
— Всяко земетресение е събитие. Всеки ураган е събитие. Избиването на цяло село не е събитие. Това е престъпление срещу човечеството.
— Вижте какво става в Южна Азия. В Кашмир избиват масово както хиндуисти, така и мюсюлмани. В Индия колят тамили и сикхи. Да не говорим за всичките кастови убийства. Бомбардирането от партизаните маоисти-ленинисти…
— Майка Мери Клемънт смята, че това е било религиозно клане. Атака срещу християни.
— Там наистина стават подобни нападения. Но клиниката, в която е работила сестра Урсула, е била финансирана от светска благотворителна организация. Другите две сестри, които умират при клането, не са били свързани с никаква църква. Поради това полицията в Андра Прадеш се съмнява, че става въпрос за религиозна атака. По-скоро е политическа. Или подклаждана от омраза, защото жертвите са прокажени. Това е било село на презирани хора. — Посочи към папката в ръцете й. — Исках да видите докладите от аутопсиите и снимките от мястото на престъплението.
Мора прелисти страницата и се взря в снимката. Зашеметена от видяното, тя изгуби ума и дума. Не бе в състояние да отмести погледа си от тази сцена на ужаса.
Това бе като че ли видение от Армагедон.
Върху купчини пушещо дърво и пепел бяха натрупани обгорени трупове. Горещината от огъня бе причинила контракция на мускулите свивачи и телата бяха замръзнали в нещо като боксьорски пози. Сред човешките останки се виждаха мъртви кози с почерняла, опърлена козина.
— Избили са всичко — обади се Дийн. — Хора. Животни. Дори кокошките са били убити и изгорени.
Мора си наложи да премести снимката, за да открие следващата.
Видя други трупове, погълнати в по-голяма степен от пламъците, превърнати в купчини обгорени кости.
— Нападението е извършено по някое време през нощта — обясни Гейбриъл. — Телата са открити едва на следващата сутрин. Работниците от дневната смяна на намираща се в близост фабрика забелязали гъстия пушек, който се носел над долината. И когато отишли да проверят какво става, открили ето това. Деветдесет и седем мъртви, голяма част от които — жени и деца, както и две сестри от клиниката… и двете американки.
— Същата клиника, където е работела Урсула.
Той кимна.
— А сега следва наистина интересната подробност — обяви той.
Младата жена вдигна очи; промяната в тона му бе изострила вниманието й.
— Да?
— Въпросната фабрика, близо до селото.
— И какво?
— Била притежание на „Октъгън Кемикълс“.
Тя продължаваше да го гледа втренчено.
— „Октъгън“ ли? Компанията, за която е работел Хауард Редфилд?
Събеседникът й кимна.
— И която била проучвана от Комисията по ценните книжа. Толкова много нишки свързват тези три жертви, че всичко започва да наподобява гигантска паяжина. Знаем, че Хауард Редфилд е бил вицепрезидент, отговарящ за чуждестранните операции на „Октъгън“, който е притежавал фабриката край село Бара. Знаем, че сестра Урсула е работила в село Бара. Знаем, че неизвестната жертва е страдала от проказа, така че е напълно възможно да е живяла в село Бара.
— Всичко ни връща все към това село — промълви Мора.
— Към това клане.
Тя сведе поглед към снимките.
— Какво се надявате да открия в тези доклади от аутопсиите?
— Кажете ми, ако има нещо, което индийските патолози са пропуснали. Нещо, което би могло да хвърли светлина върху въпросното нападение.
Д-р Айлс погледна към обгорените трупове и поклати глава.
— Няма да бъде лесно. Огънят унищожава прекалено много. Там, където е намесен, откриването на причината за смъртта може да се окаже невъзможно, ако не са налице други доказателства. Например куршуми или фрактури.
— Доста от черепите са били разбити, според тези доклади от аутопсиите. Заключението е, че жертвите най-вероятно са били пребити в съня им. След това телата са били измъкнати от колибите и струпани на няколко купчини, за да бъдат кремирани.
Читать дальше