Тес Геритсън - Грешникът

— Става дума все за същия вроден дефект. Мозъкът се развива от специална обвивка. Ако горната й част не се затвори както би трябвало, бебето ще се роди без голяма част от мозъка, черепа, дори скалпа. Ето това означава родено без мозък .

— Виждала ли си нещо подобно преди?

— Само в музей. Но това явление не е толкова рядко. Случва се средно при едно на хиляда раждания.

— Защо?

— Никой не знае.

— В такъв случай това би могло… би могло да се случи на всяко бебе?

— Точно така. — Мора завърза последния шев и измъкна излишния конец. — Това дете е родено със сериозни малформации. Ако не е било мъртво при раждането, почти сигурно е починало малко след това.

— Значи Камий не го е удавила.

— Ще проверя бъбреците за диатоми. Така ще разберем дали детето е умряло от удавяне. Аз обаче не смятам, че става въпрос за случай на убиване на новородено. Мисля, че детето е умряло от естествена смърт.

— Слава богу — промълви едва чуто Ризоли. — Ако това нещо беше останало живо…

— Невъзможно е. — Д-р Айлс закрепи превръзката на раната и свали ръкавиците си. — Готова си, детектив. Конците трябва да бъдат махнати след пет дни. Можеш да се отбиеш тук и аз ще свърша тази работа. Но продължавам да мисля, че е добре да отидеш на лекар.

— Ти си лекар.

— Аз работя с мъртви хора. Забрави ли?

— Но ме заши чудесно.

— Не говоря за правенето на няколко шева. Притеснява ме какво всъщност става с теб.

— Какво имаш предвид?

Мора се приведе напред, без да отделя поглед от Джейн.

— Ти загуби съзнание. Нали не си го забравила?

— Не съм обядвала. А това нещо… бебето… ме шокира дълбоко.

— Шокира всички ни. Но ти се свлече на земята.

— Просто никога не съм виждала нещо подобно.

— Джейн, в тази зала за аутопсии си виждала какви ли не ужасии. Виждали сме ги заедно, мирисали сме ги заедно. Винаги си имала здрав стомах. Що се отнася до ченгетата от мъжки пол, все трябва да ги държа под око, защото се срутват като подсечени. Но ти винаги си успявала да се държиш. Досега.

— Може би не съм толкова корава, колкото си мислиш.

— Не, мисля, че нещо не е наред. Не е ли така?

— Какво например?

— Само преди няколко дни ти се зави свят.

Младата жена сви рамене.

— Трябва да започна да закусвам.

— Защо не го правиш? Гади ли ти се? Забелязах, че тичаш в тоалетната буквално на всеки десет минути. Ходи там два пъти само докато подготвях лабораторията.

— Какво е това, по дяволите? Разпит?

— Трябва да отидеш на лекар. Трябва да си направиш пълен преглед и изследвания на кръвта, за да се изключи вероятността от анемия. Поне това.

— Просто трябва да подишам малко свеж въздух. — Ризоли се изправи, но веднага отпусна глава в дланите си. — Господи, какво главоболие само!

— Дрънна си доста силно главата в пода.

— И преди съм я дрънвала.

— Но повече ме притеснява причината да загубиш съзнание. Защо си толкова уморена?

Джейн вдигна глава и я погледна. И в този миг Мора видя отговора. Вече имаше подозрения, но сега ги видя потвърдени в погледа на своята събеседница.

— Животът ми е толкова объркан — прошепна Ризоли.

Сълзите изненадаха д-р Айлс. Никога не беше виждала Ризоли да плаче, беше я смятала за прекалено силна, прекалено упорита, за да се пречупи, но сега сълзите се стичаха по бузите й, и всичко това бе сварило Мора напълно неподготвена, така че не бе в състояние да направи нищо друго, освен да наблюдава безмълвно.

Почукването по вратата стресна и двете.

Фрост пъхна глава в стаята.

— Как се развиват нещата тук… — Загуби мисълта си, когато видя мокрото лице на своята партньорка. — Хей! Хей, добре ли си?

Джейн избърса ядосано сълзите си.

— Супер съм.

— Какво става?

— Казах, че съм супер .

— Детектив Фрост — намеси се съдебната лекарка. — Трябва да останем сами. Бихте ли могли да ни го осигурите?

Фрост се изчерви.

— Извинявам се — измънка той и се оттегли, затваряйки безшумно вратата зад себе си.

— Не трябваше да му викам така — каза Ризоли. — Но понякога е толкова недосетлив.

— Просто се притеснява за теб.

— Да, знам. Знам. Той поне е едно от добрите момчета.

Гласът й секна. В усилието си да не се разплаче, тя стисна силно юмруци, но сълзите потекоха въпреки всичко, последвани от ридания. Приглушени, смутени ридания, които не беше в състояние да удържи. Мора се измъчваше, че трябва да стане свидетел на разпадането на тази жена, която винаги я бе впечатлявала със силата си. Ако Джейн Ризоли можеше да се разпадне така на части, значи никой не беше застрахован.