Тес Геритсън - Грешникът

Минаха в отделението за непушачи, където въздухът беше малко по-чист. Той избра диванчето под ирландското знаме. По стената бяха окачени поставени в рамка пожълтели изрезки от „Бостън Глоуб“, статии за отдавна отишли си кметове и отдавна умрели политици. Семейство Кенеди и Тип О’Нийл, както и други прекрасни синове на Ейре, много от които бяха работили в Бостън.

Корсак се намести върху дървената пейка, натъпквайки обемистото си тяло зад масата. Въпреки това изглеждаше по-слаб, отколкото през август, когато бяха работили заедно върху разследването на няколко убийства. Сега Джейн не можеше да го погледне, без да си спомни това лято. Бръмчащите между дърветата мухи, ужасите, които бяха открили в гората, сред падналите листа. И досега в съзнанието й внезапно проблясваха картини от онзи месец, когато двама убийци бяха обединили уменията си, за да осъществят ужасните си фантазии върху богати двойки. Корсак бе сред малцината, които знаеха какво въздействие й бе оказал този случай. Двамата се бяха борили заедно с чудовища и бяха оцелели, и така помежду им се бе създала здрава връзка, изкована и закалена в огъня на разследването.

И същевременно в Корсак имаше толкова много неща, които я отблъскваха.

Гледаше го как отпи голяма глътка ейл и облиза образувалия се над горната му устна мустак от пяна. Отново я порази маймунският му вид. Гъстите вежди, месестият нос, острите черни косъмчета по ръцете му. И начинът, по който вървеше — полюлявайки дебелите си ръце, с устремени напред рамене, така както се движат човекоподобните маймуни. Знаеше, че бракът му е проблемен и че след пенсионирането си разполагаше с прекалено много свободно време. Като го видя сега, изпита чувство на вина, защото бе оставил няколко съобщения на телефонния й секретар с предложение да вечерят заедно, но поради заетостта си не бе успяла да му отговори.

Щом се приближи, сервитьорката позна Ризоли и попита:

— Обичайната „Сам Адамс“ ли ще искате, детектив?

Джейн погледна чашата с бира на Корсак. Беше поразлял от нея по ризата си, оставяйки редичка от мокри петна.

— О, не — отвърна тя. — Само една кола.

— Готови ли сте да поръчвате?

Ризоли отвори менюто. Тази вечер не й се пиеше бира, но умираше от глад.

— Искам една „Салата на шефа“ и допълнително дресинг „Хиляда острова“. Риба и чипс. И гарнитура от пържени кръгчета лук. Може ли да ги донесете заедно? О, и ако обичате допълнително масло с хляба.

Корсак се засмя.

— Добре поръчваш, Ризоли.

— Гладна съм.

— Знаеш ли как ще се отразят на артериите ти всички тези пържени храни?

— Добре. В такъв случай няма да си вземеш от пържените ми кръгчета лук.

Сервитьорката погледна към Винс.

— А вие, сър?

— Печена на скара сьомга, спестете маслото. И салата с винегрет.

Щом сервитьорката се отдалечи, Ризоли го изгледа невярващо.

— Откога си започнал да ядеш риба на скара? — попита тя.

— Откакто големият чичко отгоре ме цапардоса по главата с последно предупреждение.

— Ама наистина ли се храниш така? И това не е само за пред другите?

— Вече отслабнах с пет килограма. И го постигнах, без да пуша, тоест става въпрос за истинско намаляване на теглото. Не просто загуба на течности. — Облегна се назад; изглеждаше прекалено доволен от себе си. — Вече използвам дори бягащата пътечка.

— Шегуваш се.

— Записах се в клуб за поддържане на здравето. Изпълнявам упражнения за сърцето при успоредно следене на пулса, за да се поддържа най-здравословното натоварване. Чувствам се с десет години по-млад.

Може би искаше да чуе от нея „Изглеждаш с десет години по-млад“, но Джейн не го каза, защото нямаше да бъде вярно.

— Пет кила — повтори тя. — Радвам се за теб.

— Просто трябва да постоянствам — допълни той.

— И какво правиш? Пиеш бира?

— Алкохолът е допустим, не си ли чула? Последната дума на медицинското списание „Ню Ингланд Джърнъл ъв Медисин“. Изпиването на чаша червено вино е полезно за вените. — Кимна към колата, която сервитьорката постави пред Ризоли. — Какво ще вземеш с това? Винаги досега си поръчвала „Адамс ейл“.

Тя сви рамене.

— Не и тази вечер.

— Добре ли си?

Не, не съм добре. Бита карта съм и не мога дори да пия бира, без да се налага да тичам в тоалетната да повръщам.

— Много съм заета — отвърна лаконично младата жена.

— Да, чух. Как вървят нещата с монахините?

— Все още не знаем.

— Чух, че една от монахините станала майка.