Тес Геритсън - Грешникът

— Какъв поглед?

— Сякаш виждаш да ми поникват криле.

— Просто трябва да свикна с новия Корсак. Все едно не съм те познавала.

— Това лошо ли е?

— Не. Поне вече не духаш цигарен дим в лицето ми.

При тези думи и двамата се засмяха. За разлика от предишния, новият Корсак нямаше да вмирише колата й на цигари.

Той набучи на вилицата си лист маруля и го задъвка мълчаливо, смръщил вежди, сякаш се нуждаеше от цялата си концентрация само за това. Или да събере сили за онова, което предстои.

— Как вървят нещата между вас с Дийн? Продължавате ли да се виждате?

Въпросът, който бе зададен така непринудено, я свари неподготвена. Това бе последната тема, която й се обсъждаше, последното, за което бе очаквала да заговори. Не беше крил, че не харесва Гейбриъл Дийн. Тя също не бе харесала Дийн, когато бе нахлул в разследването им през въпросния август и, след като бе показал значката си на агент на ФБР, се бе заел да го оглави.

Но няколко седмици по-късно нещата между нея и Дийн се бяха променили.

Джейн наведе очи към полупразните си чинии — апетитът й внезапно се бе изпарил. Усещаше погледа на своя сътрапезник. Колкото повече чакаше, толкова по-малко щяха да повярват на отговора й.

— Добре вървят — каза тя. — Искаш ли още една бира? Аз мога да изпия още една кола.

— Идвал ли е да те вижда напоследък?

— Къде е тази сервитьорка?

— Колко време мина? Две-три седмици? Месец?

— Не знам…

Тя махна към сервитьорката, която не забеляза сигнала й и вместо това се запъти към кухнята.

— Какво, не си ли спомняш?

— Имам други неща на главата си, както знаеш — сопна се тя.

Издаде я тонът й. Винс се отдръпна и я погледна с очите на полицай. Очи, които виждат прекалено много.

— Един толкова добре изглеждащ мъж като него сигурно си мисли, че дамите ще го разграбят като топъл хляб — рече той.

— Какво би трябвало да означава това?

— Не съм толкова глупав, колкото изглеждам. Виждам, че нещо не е наред. Чувам го в гласа ти. И това ме тревожи, защото ти заслужаваш нещо по-добро. Много по-добро.

— Наистина не искам да говоря за това.

— Никога не съм му имал доверие. Казах ти го още тогава, през август. Струва ми се, че тогава ти също не му вярваше.

Ризоли махна отново на сервитьорката. И тя отново не й обърна внимание.

— В служителите на ФБР има нещо подличко. Във всеки един от тях, когото съм срещал. Безупречно любезни са, но никога не са искрени с теб. Играят някакви игрички на надхитряване. Смятат се за нещо по-добро от ченгетата. Заради всички тези приказки, че федералните са голяма работа.

— Гейбриъл не е такъв.

— Не е ли?

— Не е.

— Говориш така само защото си падаш по него.

— Защо водим този разговор?

— Защото се тревожа за теб. Все едно падаш от скала, а ти дори не протягаш ръка за помощ. Не мисля, че си говорила с някого за това.

— Говоря с теб.

— Да, но не ми казваш нищо.

— Какво искаш да кажа?

— Не е идвал да те види напоследък, нали?

Ризоли не отговори, дори не го погледна. Вместо това се фокусира върху рисунката на стената зад него.

— И двамата сме заети.

Корсак въздъхна и поклати глава — жест на съжаление.

— Не е като да съм влюбена или нещо от този род. — Обзета от гордост, тя най-сетне срещна погледа му. — Да не мислиш, че ще се разпадна само защото някой мъж е решил да ме остави?

— Ами, откъде да знам.

Тя се засмя, но смехът прозвуча неестествено, насила дори в собствените й уши.

— Става въпрос само за секс, Корсак. Харесва ти някой и предприемаш необходимото. Мъжете го правят постоянно.

— Искаш да кажеш, че не се различаваш от мъжете ли?

— Само недей да ми излизаш с този двоен стандарт.

— Не, искам да изясним едно нещо. Искаш да кажеш, че няма разбити сърца? Той си тръгва и ти се чувстваш добре?

Джейн го изгледа строго.

— Ще се почувствам добре.

— Е, така е добре. Защото той не го заслужава, Ризоли. Не заслужава да тъжиш заради него и една минута. И аз ще му го кажа като го видя следващия път.

— Защо правиш това?

— Какво правя?

— Месиш се. Нахлуваш в чужда територия. Нямам нужда от това. Имам си достатъчно проблеми.

— Знам.

— Но то не ти пречи да усложняваш положението.

Винс я гледа известно време, без да каже нищо. После сведе очи.

— Съжалявам — промълви той. — Но аз просто се старая с всички сили да бъда твой приятел.

От всички неща, които би могъл да каже, нищо не бе в състояние да я развълнува повече. Усети как се бори с напиращите сълзи, докато се взираше в плешивината на наведената му глава. Имаше моменти, когато я отблъскваше, когато я вбесяваше.