Тес Геритсън - Грешникът

— На монахинята ли?

— Чакаме ДНК-анализът да го потвърди.

— Но ти не се съмняваш, че това е нейното бебе?

— Трябва да е нейното. Или случаят ще се усложни невероятно много.

— Значи ще можете да откриете бащата. След като разполагате с ДНК.

— Първо ни е нужно име. И дори да установим родителството, винаги остава въпросът дали сексът е бил по взаимно съгласие или става дума за изнасилване. Как можеш да докажеш едното или другото без свидетелските показания на Камий?

— Така или иначе, това изглежда възможен мотив за убийството.

— Абсолютно.

Младата жена изгълта остатъка от питието си и остави чашата. Беше сгрешила като пи преди вечерята. Алкохолът и липсата на сън замъгляваха мисленето й. Тя потърка слепоочията си, опитвайки се да принуди мозъка си да запази остротата на мисълта й.

— Би трябвало да те понахраня, Мора. По всичко личи, че си имала тежък ден.

Тя се засмя насила.

— Гледал ли си филма, в който малкото момченце казва: „Виждам мъртви хора“?

— „Шесто чувство“.

— Е, аз ги виждам непрекъснато и това ме изморява. Ето това ми развали настроението. Вече е почти Коледа, а на мен дори не ми е минало през ума да купя елха, защото продължавам да виждам лабораторията за аутопсии в мислите си. Продължавам да усещам миризмата й по дланите си. Като се прибера вкъщи след ден като днешния, в който съм направила две аутопсии, не мога да мисля за приготвяне на вечеря. Не съм в състояние дори да погледна парче месо, без да се сетя за мускулни влакна. Единственото, с което мога да се справя, е един коктейл. И тогава наливам питието и щом помириша алкохола, отново се връщам в лабораторията. Спирт, формалин — и двете имат остра миризма.

— Никога не съм те чувал да говориш така за работата си.

— Никога не съм се чувствала така смазана от нея.

— Не звучиш като неуязвимата д-р Айлс.

— Знаеш, че не съм неуязвима.

— Много добре играеш тази роля. Умна, елегантна и недосегаема за куршумите. Даваш ли си сметка до каква степен беше наплашила студентите си в Калифорнийския университет? Всички се страхуваха от теб.

Тя поклати глава и се засмя.

— Кралицата на мъртвите.

— Какво?

— Така ме наричат ченгетата тук. Не в лицето ми. Но го научих покрай агенция „Партенка“.

— Това ми допада. Кралицата на мъртвите.

— Аз пък го мразя. — Мора затвори очи и се облегна на възглавниците. — Името е подходящо за вампир. Намеква за нещо гротескно.

Не го чу как се изправя от дивана и застава зад гърба й. Затова се стресна, когато внезапно усети дланите му върху раменете си. Притихна, всяко нервно окончание вибрираше от живот, болезнено чувствително към докосването му.

— Отпусни се — прошепна Виктор, докато пръстите му масажираха мускулите й. — Така и не се научи да го правиш.

— Недей, Виктор.

— Никога не сваляш гарда си. Не искаш никога някой да те види в друга, освен в перфектна форма.

Пръстите му потъваха дълбоко в раменете и врата й. Сондирайки, проучвайки. В отговор тя се напрегна дори още повече, мускулите й се стегнаха в самозащита.

— Нищо чудно, че си уморена — рече той. — Щитът ти винаги е вдигнат. Не можеш просто да седиш и да се наслаждаваш, когато някой те докосва.

— Недей. — Дръпна се и се изправи. Когато се обърна с лице към него, все още усещаше, че кожата й е настръхнала от допира на ръцете му. — Какво става, Виктор?

— Опитвах да ти помогна да се отпуснеш.

— Достатъчно съм отпусната, благодаря.

— Навита си до крайност като пружина и мускулите ти сякаш всеки момент ще се скъсат от натягане.

— Е, ти какво очакваш? Не знам какво правиш тук. Не знам какво искаш.

— Какво ще кажеш просто да станем отново приятели?

— Можем ли да станем?

— Защо не?

Още преди да срещне погледа му усети, че се изчервява.

— Защото ни свързва прекалено дълга история. Прекалено много неща. Прекалено голямо… — „Привличане“ — помисли си, но не изрече думата.

Вместо това каза:

— И без това не съм сигурна, че мъжете и жените могат да бъдат просто приятели.

— Тъжно е да вярваш в подобно нещо.

— Но е реалистично. Всеки ден работя с мъже. Знам, че ги плаша и искам да бъде така. Искам да виждат в мен авторитетна фигура. Мозък и бяла престилка. Защото започнат ли да мислят за мен като за жена, сексът непременно ще се появи в картината.

Виктор изсумтя.

— И това би развалило всичко.

— Да, точно така.

— Няма значение какъв авторитет размахваш над главите им. Мъжете ще те гледат и всеки един от тях ще вижда една привлекателна жена. Винаги ще бъде така, освен ако не си сложиш чувал върху главата. Сексът винаги участва в играта. Не можеш да го изключиш.