Тес Геритсън - Грешникът

— Ти имаше връзка с друга жена. Аз какво направих?

— Така няма да стигнем доникъде.

— Искам да знам — настоя тя. — Как те нараних аз?

Той се завъртя така, че да легне до нея, без да я докосва, вперил погледа си някъде в тавана.

— Помниш ли деня, в който трябваше да замина за Абиджан?

— Помня — отвърна тя.

Още усещаше горчивината.

— Признавам, страшно беше да те оставя, но се налагаше да замина. Аз бях единственият, който беше в състояние да се справи с преговорите. Трябваше да бъда там.

— В деня след погребението на баща ми? — Тя го погледна. — Аз имах нужда от теб. Имах нужда да останеш вкъщи при мен.

— One Earth също имаше нужда от мен. Можеше да изгубим целия контейнер с медицински доставки. Ситуацията не търпеше отлагане.

— Е, аз го приех, нали?

— Това е точната дума. Прие го. Но знаех, че си страшно недоволна.

— Защото това се случваше непрекъснато. Годишнини, рождени дни, погребения… нищо не те задържаше вкъщи. Аз винаги оставах на второ място.

— И до това именно се свеждаше всичко, нали? Трябваше да избера между теб и One Earth. А аз не исках да избирам. Не мислех, че трябва да го правя. Не и когато залогът беше толкова голям.

— Не можеш да спасиш света сам.

— Мога да направя дяволски много добри неща. Някога и ти вярваше в това.

— Но в крайна сметка всеки изгаря. Години наред си обсебен от мисълта за хората, умиращи в други страни. Но една сутрин се събуждаш с желанието да се фокусираш върху собствения си живот. Да имаш свои деца. Но на теб така и не ти остана време и за това . — Пое дълбоко въздух и усети как сълзите напират в гърлото й при мисълта за бебетата, които бе искала и които вероятно никога нямаше да има. Бременността на Джейн Ризоли също бе поставила болезнено на дневен ред липсата на деца в живота на Мора. — Уморих се да бъде омъжена за светец. Исках да имам съпруг.

Минаха няколко секунди. Коледните светлинки над нея се смесиха в цветни петна.

Виктор протегна ръка, за да вземе дланта й.

— Както виждам, аз съм този, който се е провалил — промълви той.

Мора преглътна и цветните петна се проясниха отново до премигващи светлинки.

— Двамата се провалихме.

Той продължи да стиска ръката й здраво в дланта си, сякаш се страхуваше, че ако я пусне, няма да му бъде дадена втора възможност за контакт.

— Може да говорим каквото си искаме — додаде тя, — но аз не виждам нещо да се е променило между нас.

— Знаем какво не беше както трябва.

— Което не значи, че ще успеем да променим нещата този път.

— Не е необходимо да правим нищо, Мора — произнесе тихо Виктор. — Може просто да бъдем заедно. Това не е ли достатъчно за момента?

„Просто да бъдем заедно.“ Звучеше лесно и просто. Както лежеше до него, със сплетени ръце, тя си помисли: „Да, това мога да направя. Мога да бъда достатъчно безстрастна, за да спя с теб и да не ти позволя да ме нараниш“. Секс без любов — мъжете му се наслаждават, без дори да се замислят. Защо да не може да го направи и тя?

„Може би този път — прошепна някакво жестоко гласче, — неговото сърце ще бъде разбито.“

Пътуването до Хаянис Порт трябваше да им отнеме само два часа, на юг по шосе №3 и после по шосе №6 до Кейп Код, но се наложи Ризоли да използва тоалетна на два пъти, така че стигнаха до Сагамор Бридж едва в три следобед. Щом прекосиха моста, изведнъж се озоваха в земята на крайморските ваканции. Пътят водеше през поредица от малки градчета, като огърлица от красиви мъниста, нанизани покрай Кейп. Досега Ризоли винаги бе ходила в Хаянис Порт през лятото, когато пътищата бяха задръстени с автомобили и пред будките за сладолед се точеха опашки от хора по тениски и шорти. Никога не бе идвала в студен зимен ден като днешния, когато прозорците на половината ресторанти бяха заковани и само тук-там някоя смела душа се движеше по тротоарите, закопчала палтото си догоре, за да се предпази от вятъра.

Фрост зави по Оушън стрийт и измърмори учудено:

— Боже, виж само размерите на тези къщи.

— Иска ли ти се да се преместиш в някоя от тях?

— Може би като спечеля първите си десет милиона.

— По-добре Алис да започне да играе лотария, защото със сигурност няма да ги изкараш от заплатата си.

Следвайки писмените указания за посоката, те минаха между две гранитни колони и широката алея ги отведе пред красива къща почти до самата вода. Джейн излезе от колата и застина на място, треперейки от вятъра, за да се възхити на посребрените от солта керемиди и на трите кулички, гледащи към морето.