Тес Геритсън - Грешникът

— Не съм станал по-добър в това от времето, когато бяхме женени.

— Не съм очаквала нищо подобно — промълви Мора, оглеждайки светлините.

— Ами, помислих си, че вече е осемнайсети декември, а все още нямаш елха.

— Не ми остана време за това.

— Винаги остава време за Коледа, Мора.

— Каква промяна само. Преди ти беше този, който бе винаги прекалено зает, за да обръща внимание на празниците.

Той вдигна към нея погледа си от сребърните гирлянди.

— А ти вечно ще ме обвиняваш за това, нали?

Младата жена замълча, съжалила за последния си коментар. Припомнянето на стари обиди не беше добро начало за вечерта. Обърна се, за да закачи палтото си в стенния гардероб. И извика, докато беше с гръб към Виктор:

— Да ти донеса ли нещо за пиене?

— Каквото ще пиеш и ти.

— Дори да е момичешко питие?

— Бил ли съм някога сексист по отношение на коктейлите?

Тя се засмя и отиде в кухнята. Извади от хладилника зелени лимони и сок от червени боровинки. Отмери в шейкъра за коктейли трипъл сек 3 3 Ликьор, с основен вкус на портокал, широко използван за приготвяне на коктейли. — Бел.прев. и водка „Абсолют лимон“. Застанала до мивката, разклати течността и леда, усещайки как металният съд се покрива със скреж. При разтърсването на шейкъра се чуваха звуци като от тракането на зарче в чаша. „Всичко е хазарт, и най-вече — любовта. При последното си залагане изгубих — мислеше си тя. — А този път на какво залагам? За шанса да поправя нещата помежду ни? Или на още една възможност да си разбия сърцето?“

Разля ледената течност в две чаши за мартини и ги понесе към дневната, когато забеляза изхвърлените в кофата за боклук опаковки от готова храна, купена от ресторант. Усмихна се. Значи все пак Виктор не се бе превърнал като по магия в главен готвач. Вечерята им днес беше дело на друг главен готвач — на въпросния ресторант.

Когато влезе в дневната, установи, че Виктор се е отказал от окачването на гирляндите и прибира празните кутии с коледна украса.

— Положил си доста усилия — рече тя, като постави чашите за мартини върху масичката за кафе. — Крушки, светлинки и всичко останало.

— Не намерих никаква коледна украса в гаража ти.

— Оставих всичко в Сан Франциско.

— И не си си купувала?

— Не съм правила елхи.

— Минаха три години, Мора.

Тя седна на дивана и спокойно отпи от коктейла си.

— А ти кога за последен път извади кутията с коледни лампички?

Той не отговори, а се съсредоточи върху подреждането на празните кутии. Когато най-после заговори, го направи, без да я погледне.

— И на мен не ми беше до празнуване.

Телевизорът все така работеше, но макар звукът му вече да беше спрян, по екрана пробягваха отвличащи вниманието картини. Виктор взе дистанционното и го изключи. После седна на дивана на комфортно разстояние от Мора, така че да не я докосва, но същевременно достатъчно близо, за да остави вратата отворена за всякакви възможности.

Погледна чашата за мартини, която му беше донесла.

— Розово е — заяви той с нотка на изненада.

— Космополитън. Предупредих те, че е момичешко питие.

Виктор отпи.

— Ако съдим по вкуса му, момичетата се забавляват много добре.

Поседяха тихо известно време, отпивайки от чашите си пред премигващите коледни светлинки. Сцена на домашен уют и комфорт, но Мора се чувстваше по всякакъв друг начин, но не и отпусната. Не знаеше какво да очаква от тази вечер и не знаеше какво очаква той . Всичко, свързано с него, беше смущаващо познато. Уханието, начинът, по който косата му отразяваше светлината. И дребните подробности, които винаги й се бяха стрували много мили, защото отразяваха откритата му природа, лишена от всякакви претенции: износената риза, избелелите джинси. Същият стар „Таймекс“, който носеше, откакто го познаваше. „Не мога да отида в страна от Третия свят и да заявя, че съм там, за да помагам, когато нося на китката си «Ролекс».“ — беше казал той. Виктор в ролята на Човека от Ла Манча, сражаващ се с вятърните мелници на мизерията. Тя може и да се бе уморила от тази борба още преди години, но той продължаваше да я води.

И нямаше как да не му се възхищава за това.

Той остави чашата.

— Днес отново гледах за монахините. По новините.

— Какво казаха?

— Полицията ровила из някакво езерце зад манастира. За какво е всичко това?

Мора се облегна назад; алкохолът започваше да сваля напрежението от раменете й.

— Откриха бебе в езерото.