Тес Геритсън - Грешникът

— Това са бъдещите адвокати на семейството — додаде Лорън. — Всичките им спорове край масата за хранене им осигуряват доста голяма практика за съдебната зала.

— Дискусии, мамо — поправи я Блейк. — Наричаме ги „дискусии“.

— Понякога не успявам да доловя разликата.

Момчетата седнаха с лекотата и грацията на спортисти и погледнаха към Ризоли, сякаш очакваха забавлението да започне.

— Значи следвате, така ли? — попита тя. — В кой колеж?

— Аз съм в „Амхърст“ — отвърна Блейк. — А Джъстин е в „Боудън“.

И двамата бяха на неголямо разстояние от Бостън, което лесно можеше да се измине с кола.

— И искате да станете адвокати? И двамата ли?

— Аз вече изпратих молба за приемане в няколко правни университета — поясни Блейк. — Ще уча медийно право. Може би ще работя в Калифорния. Втората ми специалност е филмово изкуство, което ще ми помогне да положа стабилни основи за това.

— Да, и освен това иска да се размотава с готини актриси — обади се Джъстин. С този коментар си заслужи игриво сръгване в ребрата. — Е, така си е!

Ризоли се зачуди що за братя бяха тези двама младежи, след като можеха да бъбрят така безгрижно, когато доведената им сестра бе убита само преди дни и тялото й все още се намираше в моргата.

— Кога сте виждали за последен път сестра си? — попита тя.

Блейк и Джъстин се спогледаха и отговориха почти едновременно:

— На погребението на баба.

— През март ли? — Тя погледна към Лорън. — Когато Камий е дошла да посети семейството си?

Лорън кимна.

— Трябваше да изпратим молба до църквата, за да я пуснат да се прибере за заупокойната служба. Все едно да молиш да пуснат някого от затвора за няколко дена под гаранция, че няма да избяга. Не повярвах, когато не й разрешиха да си дойде отново през април, след като Рандъл получи инфаркта. За собствения й баща! И тя просто прие решението им. Правеше това, което й кажеха да прави. Човек започва да се пита какво се случва в тези манастири, че се страхуват толкова да пускат навън монахините. Какво малтретиране крият. Но на нея вероятно именно поради това й харесваше да стои там.

— Защо мислите така?

— Защото тя копнееше точно за това. За наказанието. Болката.

— Камий ли?

— Казах ви, детектив, беше странна. На шестнайсет години реши да свали обувките и да ходи боса. През януари. Навън беше десет градуса! Слугинята я заварила да стои насред снега. Разбира се, всичките ни съседи скоро също научиха за това. Наложи се да я закараме в болницата заради измръзванията. Обяснила на лекаря, че го направила, защото светците страдали и тя също искала да изпита болка. Мислеше, че това ще я приближи до Бог. — Лорън поклати глава. — Какво можеш да сториш с такова момиче?

„Да го обичаш — помисли си Ризоли. — Да опиташ да го разбереш.“

— Исках да се консултира с психиатър, но Рандъл не даваше и дума да се издума за това. Той никога не прие, че собствената му дъщеря е…

Лорън направи пауза.

— Просто го кажи, мамо — обади се Блейк. — Тя беше луда. Всички бяхме на това мнение.

Бащата на Камий изохка тихичко. Лорън се изправи, за да избърше отново потеклата от устата му сребриста струйка слюнка.

— Ама къде е тази сестра? Трябваше да дойде в три.

— Колко време остана Камий, когато си дойде през март? — попита Фрост.

Лорън го изгледа разсеяно.

— Около седмица. Можеше да остане по-дълго, но предпочете да се върне в манастира бързо.

— Защо?

— Вероятно не й беше приятно да е близо до много хора. Много от роднините ми в Нюпорт бяха дошли за погребението.

— Казахте, че била саможива.

— Меко казано.

— Имаше ли много приятели, мисис Мажин? — поинтересува се Джейн.

— Ако е имала, никога не е водила никой от тях вкъщи, за да ни запознае.

— Ами в училище?

Ризоли погледна към двете момчета, които на свой ред се спогледаха.

Джъстин отвърна ненужно грубо:

— Само такива, които никое момче не би погледнало.

— Имах предвид гаджета.

Лорън се изсмя шокирано.

— Гаджета? Когато единствената й мечта беше да стане Божия невеста?

— Била е привлекателна млада жена — каза Джейн. — Вие може и да не сте го виждали, но съм убедена, че е имало момчета, които са го забелязали. Момчета, които са проявявали интерес към нея.

Погледна към синовете на своята домакиня.

— Никой не искаше да излиза с нея — заяви Джъстин. — Щяха да му се присмиват.

— А когато се прибра през март? Прекарваше ли време в компанията на някакви приятели? Някой мъж прояви ли особен интерес към нея?