Тес Геритсън - Грешникът

— Уау! Този човек наистина не е бил наред.

— Озадачават ме тези язви по кожата — продължи тя, сочейки подредените по масата снимки. — Гризачите са нанесли известни поражения, но достатъчно голяма част от кожата е останала недокосната, за да бъдат видени в естествения им вид.

Д-р Костас взе една от фотографиите.

— Не съм специалист — заяви тържествено той, — но според мен това е класически случай на червени отоци.

Всички се засмяха. Объркани от язвите по кожата, лекарите често прибягваха просто до описанието на вида й, без да знаят причината за това. Червени отоци можеха да се причинят от всичко — от вирусна инфекция до автоимунно заболяване, и малко кожни възпаления бяха достатъчно уникални, за да се постави единствено по тях незабавна диагноза.

Д-р Бристъл спря да дъвче кифлата си достатъчно дълго, за да посочи една от снимките и да каже:

— Тук има някакви улцерации.

— Да, при някои от възелчетата се наблюдават плитки улцерации с образуване на коричка. А някои пък имат сребристите люспички, характерни за псориазиса.

— Бактериални култури?

— Не се появи нищо необичайно. Само Staph. epidermidis 4 4 Стафилококус епидермидис, метицилин чувствителни щамове. — Бел.прев. .

Това беше разпространена кожна бактерия и Бристъл просто сви рамене.

— Заразяване.

— А кожните биопсии? — попита Костас.

— Вчера гледах слайдовете — отвърна Мора. — Има остри възпалителни промени. Едем, инфилтрат от гранулоцити. Дълбоко разположени микроабсцеси. Наличие също така на възпалителни промени в кръвоносните съдове.

— И няма развитие на бактерии?

— Резултатите са негативни при пробите както за грам микроорганизми, така и за Fite Faraco. Абсцесите са стерилни.

— Вече знаеш причината за смъртта, нали? — попита Бристъл, по чиято тъмна брада бяха полепнали трохи от кифлата. — Има ли значение каква е причината за тези възелчета?

— Не ми се иска да пропусна нещо очевидно. Тази жертва не е идентифицирана. Не знаем нищо за нея, освен причината за смъртта и че е покрита с тези кожни язвички.

— Е, каква е твоята диагноза?

Д-р Айлс сведе поглед към грозните подутинки, наподобяващи планинска верига от карбункули по кожата на жертвата.

— Нодозна еритема — отвърна тя.

— Причина?

Младата жена сви рамене.

— Идиопатична.

Казано простичко, това означаваше, че причината не беше известна.

Костас се засмя.

— Не знам как иначе да я нарека — додаде тя.

— Нито пък ние — съгласи се Бристъл. — Аз лично нямам нищо против нодозна еритема.

След като се върна на бюрото си, Мора прегледа готовия доклад от аутопсията на Дамата с плъховете, който бе продиктувала, и, изпълнена с неудовлетворение, го подписа. Знаеше приблизителното време на смъртта и причината за смъртта. Знаеше, че жената най-вероятно е била бедна и че със сигурност се бе срамувала от вида си.

Сведе поглед към кутията със слайдове от биопсии, на които пишеше „Неизвестна“ и номера на случая. Измъкна един от слайдовете и го пъхна под лещата на микроскопа. Пред очите й се фокусираха вихрушки от розово и пурпурно. Оцветяване на кожата с хематоксилин и еозин. Видя тъмния пунктир на характерните за остро възпаление клетки, видя влакнестия кръг на кръвоносен съд, и белите кръвни телца в него, знак, че тялото се е борило, че е изпращало войниците на имунната си система да си бият с… какво? Къде беше врагът?

Облегна се на стола си, мислейки за това, което беше видяла при аутопсията. Жена без длани и лице, обезобразена от убиец, който отнемаше не само живота, но и самоличността на своите жертви.

Но защо стъпалата? Защо беше взел стъпалата?

„Този убиец явно действа хладнокръвно — помисли си тя, — а не се води от извратени перверзии. Стреля, за да убие, използвайки особено смъртоносен куршум. Съблича жертвата, но не я малтретира сексуално. Ампутира стъпалата и дланите и одира кожата на лицето й. После оставя трупа на място, където останалата кожа скоро ще бъде изгризана от плъховете.“

Размислите обаче я връщаха отново и отново към стъпалата. Отрязването им не беше логично.

Извади плика със снимките на Дамата с плъховете и ги подреди на светлия екран. Линиите на рязкото прекъсване на обезобразената плът я шокираха, както всеки път, но така и не видя нищо ново тук, никаква улика, която да й помогне да разбере мотивите на убиеца за ампутирането.

Прибра снимките и ги замести с фотографиите на черепа, снет фронтално и странично. Взря се в костите на лицето на Дамата с плъховете, опитвайки да си представи как е изглеждало. „Не си била на повече от четирийсет и пет години — мислеше си Мора, — но вече си загубила предните си зъби. Вече си имала челюст на старица, костите на лицето ти са гниели отвътре, носът ти е потъвал в постоянно уголемяващ се кратер. А торсът и крайниците ти са били изпъстрени с грозните възелчета. Всяко оглеждане в огледалото е било мъчително за теб. И тогава, за да излезеш навън, пред очите на хората…“