Тес Геритсън - Грешникът

Дори след смъртта си прокаженият оставаше в изолация.

— В САЩ да видиш пациент в толкова напреднал стадий на болестта е нещо почти нечувано — каза д-р Коли. — Съвременната медицина е в състояние да спре развитието й много преди да се стигне до това обезобразяване. Специалната терапия с три лекарства е в състояние да излекува дори най-тежките случаи на този вид проказа — смесената.

— Предполагам, че тази жена е била лекувана — каза Мора. — След като не видях активни бацили в кожните й биопсии.

— Да, но лечението явно е започнало късно. Виж до каква степен е стигнало обезобразяването. Загуба на зъби и разрушаване на лицеви кости. Била е заразена доста дълго, вероятно десетилетия, преди да започне се лекува.

— Дори най-бедният пациент в тази страна би трябвало да си е осигурил лечение.

— Да се надяваме. Защото тази болест би трябвало да се покрива от здравното осигуряване.

— Тогава тази жена най-вероятно е имигрантка.

Коли кимна.

— Прокажени все още могат да се открият сред селското население по света. Повечето случаи по света са регистрирани в пет страни.

— И те са?

— Бразилия и Бангладеш, Индонезия и Мианмар. И, разбира се, Индия.

Д-р Коли върна черепа на полицата, после събра снимките от бюрото си и ги подреди. Но Мора почти не забелязваше това. Тя се взираше в рентгеновата снимка на Дамата с плъховете и си мислеше за друга жертва, за другото място, където бе извършено убийство. За пролятата кръв в сянката на едно разпятие.

„Индия — мислеше си тя. — Сестра Урсула е работила в Индия.“

Манастирът „Грейстоунс“ изглеждаше по-студен и запуснат от всякога, когато същия следобед Мора прекрачи от другата страна на дворната порта. Престарялата сестра Изабел я поведе през двора. Върховете на ботушите й за сняг „L. L. Bean“ се подаваха в нестроен ритъм изпод подгъва на черната й роба. Когато зимата станеше сурова, дори монахините разчитаха на удобствата, които осигуряваше съвременната индустрия.

Сестра Изабел въведе посетителката в празния кабинет на игуменката и изчезна нататък по тъмния коридор, следвана от шляпкащите звуци на мокрите си подметки.

Д-р Айлс докосна чугунения радиатор под прозореца; беше студен. Затова не си свали палтото.

Мина доста време и тя започна да се пита дали престарялата сестра Изабел просто не се бе отдалечила по коридора, докато споменът за пристигането на Мора бе избледнявал в съзнанието й с всяка следваща стъпка. Докато се вслушваше в скърцането на сградата, в пристъпите на вятъра, разтърсващи прозорците, тя опита да си представи какво ли би било да прекараш целия си живот под този покрив. Представи си годините на тишина и молитва, на непроменящи се ритуали. „Това трябва да носи някаква утеха — помисли си. — Да знаеш още призори как ще мине денят ти. Без изненади, без бъркотии. Ставаш от леглото и посягаш към същите дрехи, коленичиш за същите молитви, вървиш по същите мрачни коридори, за да отидеш да закусиш. Извън стените подгъвите на полите на другите жени може да се движат ту нагоре, ту надолу, колите може да променят формите и цвета си, по сребърния екран да се появява и после да изчезва променяща се галактика от филмови звезди. Но между тези стени ритуалите не се променят, дори когато тялото ти става немощно, ръцете — нестабилни, а светът — все по-мълчалив, защото слухът ти отслабва.“

„Покой — мислеше Мора. — Доволство.“ Да, това бяха основателни причини да се оттеглиш от света, причини, които можеше да разбере.

Не чу приближаването на Мери Клемънт и се стресна, като я видя да стои на вратата и да я гледа.

— Преподобна майко.

— Както разбрах, имате още въпроси.

— За сестра Урсула.

Игуменката прекоси безшумно стаята и седна зад бюрото си. През този много студен ден дори тя не бе останала безучастна към зимния мраз; под робата си бе облякла дебел сив вълнен пуловер, избродиран с бели котки. Сплете пръстите на ръцете си върху бюрото и впери строг поглед в своята посетителка. Той нямаше нищо общо с приятелското изражение, което я бе посрещнало първата сутрин.

— Направихте всичко, което можахте, за да ни разбиете живота. За да съсипете спомена за сестра Камий. А сега искате да повторите процеса и със сестра Урсула, така ли?

— Тя би искала да открием нападателя й.

— И какви ужасни тайни си представяте, че крие? Какви грехове опитвате да уловите, д-р Айлс?

— Не непременно грехове.

— Само допреди няколко дена бяхте фокусирани единствено върху Камий.