Тес Геритсън - Грешникът

Д-р Айлс и Ризоли стояха на тротоара пред съборетината, която преди време бе представлявала ресторант „При мама Кортина“. Подобен на ледено острие, вятърът преминаваше през защитата на загърнатите им палта. Мора за първи път виждаше мястото денем — улица от изоставени сгради и голи прозорци, зеещи като празни очни кухини.

— В чудесен квартал ме доведе — каза Джейн. Погледна избелялата табела, на която пишеше „При мама Кортина“. — Твоята неизвестна жертва тук ли бе открита?

— В мъжката тоалетна. Беше мъртва от около трийсет и шест часа, когато я прегледах.

— И не разполагаш с никакви улики за самоличността й?

Мора поклати глава.

— Като се има предвид напредналия стадий на заболяването й, напълно е вероятно да е имигрирала неотдавна в страната. И сигурно без документи.

Ризоли се загърна по-плътно с палтото си.

— „Бен Хур“ — промълви тя. — За това ми напомня цялата тази история. Долината на прокажените.

— „Бен Хур“ беше само филм.

— Но болестта е реална. Това, което прави с лицето ти, с ръцете ти.

— Може да обезобрази невероятно много. Именно това е ужасявало предците ни. Затова само видът на някой прокажен е бил в състояние да накара хората да се разбягат ужасени.

— Божичко! И като си помисля, че тази болест съществува и тук, в Бостън. — Джейн потрепери. — Страшно е студено. Нека влезем вътре.

Тръгнаха по вътрешната алея; подметките им издаваха хрущящи звуци по ледения коловоз, който се бе образувал по следите на многобройните представители на полицията, минали оттук през последните два дни. Тук щяха да бъдат защитени от вятъра, но в мрачния кладенец между сградите беше някак си по-студено, въздухът бе застинал заплашително. Полицейска лента преграждаше прага на вратата, водеща към бившия ресторант.

Мора извади ключа и го пъхна в ключалката, но не успя да го превърти. Клекна, бърникайки с ключа в заледената ключалка.

— Защо им падат пръстите? — попита Джейн.

— Какво?

— На болните от проказа. Защо си загубват пръстите? Тя кожата ли атакува, като разяждаща плътта бактерия?

— Не, руши по друг начин. Бацилът на проказата атакува периферните нерви и в резултат пръстите на ръцете и краката губят чувствителността си. Човек престава да усеща болка. Болката е нашата предупредителна система, част от защитния ни механизъм от наранявания. Без нея, дори случайно да пъхнеш пръстите си във вряща вода, няма да усетиш, че кожата ти се вари. Или пък че на стъпалото ти се образува пришка. Може да се нараняваш отново и отново и това да доведе до вторична инфекция. Гангрена.

Мора спря, обезсърчена от упоритата ключалка.

— Дай да опитам аз.

Съдебната лекарка отстъпи встрани и с благодарност пъхна скритите си в ръкавици ръце в джобовете на палтото, докато Ризоли на свой ред се зае с ключа.

— В бедните страни — обясни Мора — пораженията на дланите и стъпалата се извършват всъщност от плъховете.

Джейн я погледна намръщено.

— Плъховете ли?

— Нощем, по време на сън. Те пропълзяват в леглото на болния и му изгризват пръстите на ръцете и краката.

— Сериозно ли говориш?

— Човек не усеща нищо, защото проказата е направила кожата му безчувствена. А когато се събуди на сутринта, установява, че върховете на пръстите му ги няма. Че са му останали само окървавени пънчета.

Ризоли я гледа известно време, после завъртя рязко ключа.

Ключалката щракна. Вратата се отвори, разкривайки различни нюанси на сивото, преминаващи в черно.

— Добре дошла в „При мама Кортина“ — каза Мора.

Джейн спря на прага, докато лъчът на фенерчето й пробягваше из помещението.

— Нещо се движи вътре — прошепна тя.

— Плъхове.

— Да не говорим повече за плъхове.

Д-р Айлс запали своето фенерче и последва Ризоли в миришещата на гранясала мазнина тъмнина.

— Донесъл я е оттук, в салона за хранене — поясни тя, местейки светлината на фенерчето си по пода. — В пръстта откриха следи от влачене, вероятно оставени от токовете на обувките й. Трябва да я е държал под мишниците и да я е мъкнал заднешком.

— Искаш да кажеш, че не е искал да я докосне.

— Предполагам, че е бил с ръкавици, защото не е оставил отпечатъци от пръсти.

— Въпреки това се е отъркал в дрехите й, излагайки се на опасност от заразяване.

— Ти мислиш за тази болест така, както са мислили нашите предци. Че едно докосване на прокажен ще те превърне в чудовище. Но болестта не е толкова заразна, колкото ти се струва.

— Но все пак е възможно да я хванеш. Възможно е да се заразиш.