Тес Геритсън - Грешникът

— Какво има?

— Искам да изляза.

— Защо?

Мора се взираше в тъмния коридор.

— Нещо не ми се струва както трябва.

— Чу ли нещо?

— Нека просто се махаме оттук, съгласна ли си?

Ризоли се изправи и отвърна тихо:

— Добре.

Излезе пред Мора в коридора. Спря, сякаш душеше въздуха за някакъв намек за заплаха. „Безстрашната Ризоли, вечно на първа линия“ — помисли си д-р Айлс, докато я следваше обратно по коридора и през салона за хранене. Влязоха в кухнята с все така запалени фенерчета. „Съвършени мишени сме — даде си сметка тя. — Вървим, подът под краката ни скърца, фенерчетата ни осветяват.“

Мора усети повей от студен въздух и се взря в мъжкия силует, застанал пред отворената врата. Замръзна — сащисан наблюдател, — докато в мрака изведнъж проехтяха гласове.

— Не мърдай!

— Свали оръжието!

— Казах не мърдай , негоднико! — изкомандва Ризоли.

— Бостънска полиция! Аз съм от бостънската полиция!

— Кой, по дяволите…

Фенерчето на Джейн внезапно освети лицето на мъжа. Той вдигна ръка, за да се прикрие от блясъка и присви очи. Последва дълго мълчание.

Наруши го Джейн, която изсумтя възмутено.

— О, по дяволите!

— Да, и на мен ми е приятно да те видя — каза детектив Кроу.

— Можех да ти отнеса шибаната глава — изръмжа Ризоли. — Трябваше да ни предупредиш, че идваш…

Не довърши мисълта си. Зад Кроу се показа друг човек, който се движеше с котешка грация, и застана в осветения от фенерчето й кръг. Светлината изведнъж се залюля, защото ръката й затрепери прекалено силно.

— Здравей, Джейн — каза Гейбриъл Дийн.

Тъмнината сякаш подсили допълнително продължителното мълчание.

Когато най-сетне възвърна способността си да говори, тонът й беше странно безизразен. Делови.

— Не знаех, че си в града.

— Долетях тази сутрин.

Младата жена прибра пистолета си в кобура. Изправи гръбнак.

— Какво правиш тук?

— Същото, което и ти. Детектив Кроу ме развежда из мястото на престъплението.

— ФБР се заема с това? Защо?

Дийн огледа се огледа.

— Може да поговорим за това някъде другаде. Поне на някое по-топло място. Бих искал да разбера каква е пресечната точка на твоя случай с този, Джейн.

— Ако ще говорим, информацията трябва да идва и от двете страни — отвърна тя.

— Разбира се.

— Всички карти да се извадят на масата.

Дийн кимна.

— Ще научиш всичко, което знам аз.

— Слушайте — обади се Кроу, — нека приключа с развеждането на агент Дийн тук. Ще се срещнем в конферентната зала. Там поне ще разполагаме с достатъчно светлина, за да се виждаме. И няма да ни треперят гащите от студ.

Ризоли кимна.

— Конферентната зала, два часа. Ще се видим там.

Ризоли измъкна ключовете за колата, но веднага ги изтърва в снега. Изруга и се наведе, за да ги вдигне.

— Добре ли си? — попита Мора.

— Той ме свари неподготвена. Не очаквах… — Изправи се и от устата й излезе облак пара. — Божичко, какво прави тук? Какво, дяволите да го вземат , прави тук?

— Работа, предполагам.

— Не съм готова за това. Не съм готова да работя отново с него.

— Може би нямаш избор.

— Знам. И точно това ме вбесява — че нямам избор.

Джейн отключи колата си и двете жени се настаниха на ледените седалки.

— Ще му кажеш ли? — попита Мора.

Спътницата й включи мрачно двигателя.

— Не.

— Той ще иска да знае.

— Не съм толкова сигурна. Не съм сигурна, че който и да е мъж би искал да знае такова нещо.

— Значи просто зачеркваш възможността за щастлив край? Без дори да му дадеш шанс?

Ризоли въздъхна.

— Може би ако бяхме различни хора, щеше да има някакъв шанс.

— Връзката не е била между различни хора. А между вас двамата.

— Вярно. Каква изненада, а?

— Защо?

Ризоли не отговори веднага, вперила поглед в контролното табло пред себе си.

— Знаеш ли как ме наричаха двамата ми братя, като бяхме малки? — попита едва чуто тя. — „Жабата“. Казваха, че нито един принц не би поискал да целуне жаба. Още по-малко — да се ожени за нея.

— Понякога братята могат да бъдат жестоки.

— Но понякога просто казват жестоката истина.

— Когато те погледне, агент Дийн изобщо няма вид на човек, който вижда жаба.

Джейн сви рамене.

— Кой може да знае какво вижда?

— Интелигентна жена?

— Да, звучи наистина секси.

— За някои мъже наистина звучи така.

— Или твърдят така. Знаеш ли какво? Много ми е трудно да го повярвам. Имат ли избор, мъжете винаги предпочитат циците и задника.