Тес Геритсън - Грешникът

— Можеш ли да повярваш, че е оставила всичко това, за да стане монахиня? — промълви тя.

— Когато Господ те призове, струва ми се, че трябва да Го последваш.

Младата жена поклати глава.

— Аз? Бих го оставила да си звъни на вратата.

Изкачиха стъпалата пред входната врата и Фрост натисна бутона на звънеца.

Появи се дребна тъмнокоса жена, която отвори вратата само колкото да надникне през нея.

— От бостънската полиция сме — обясни Ризоли. — Ние ви се обадихме днес. Идваме да се срещнем с мисис Мажин.

Жената кимна и отстъпи встрани, за да им направи път.

— Тя е в Морската стая. Ще ви покажа пътя дотам.

Вървяха по полиран под от тиково дърво, покрай стени, по които висяха платна с изображения на кораби и бурно море. Джейн си представи как малката Камий бе расла в тази къща, как бе тичала по лъскавия под. Но всъщност дали беше тичала? Може би й е било разрешено само да върви тихо и уравновесено сред антиките?

Жената ги заведе в обширно помещение, чиито френски прозорци гледаха към морето. Гледката към сивата, надиплена от вятъра вода беше толкова драматична, че моментално привлече погледа на Ризоли и в началото тя не се фокусира върху обстановката вътре. Но дори докато съзерцаваше водата, усети киселата миризма в стаята. Миризмата на урина.

Обърна се към източника й: мъж, легнал в болнично легло край прозорците, сякаш изложен на показ като живо произведение на изкуството. На стол до него седеше жена с кестеняви коси, която се изправи, за да посрещне посетителите си. В лицето й Джейн не видя нищо от чертите на Камий. Красотата на Камий беше деликатна, почти ефирна. Тази жена беше цялата блясък и лустро, косата й беше подрязана безупречно, веждите й бяха изскубани и образуваха извити дъги, като крила на чайки.

— Аз съм Лорън Мажин, втората майка на Камий — каза тя и подаде ръка на Фрост.

Някои жени пренебрегват представителите на своя пол и се фокусират само върху мъжете в стаята, и тя очевидно бе една от тях, тъй като бе насочила цялото си внимание към Бари Фрост.

— Здравейте — започна Джейн, — говорихме по телефона. Аз съм детектив Ризоли, а това е детектив Фрост. И двамата съжаляваме много за вашата загуба.

Едва тогава Лорън благоволи да погледне към своята посетителка.

— Благодаря — отвърна лаконично тя. Погледна към тъмнокосата жена, която им беше отворила вратата. — Мария, можеш ли да кажеш на момчетата да дойдат? Полицията е тук. — Обърна се отново към гостите си и посочи към един диван. — Заповядайте, седнете.

Ризоли се озова седнала по-близо до болничното легло. Погледна дланта на мъжа, свита като щипка, и лицето му, едната половина на което бе увиснала в неподвижна безжизнена маска, и си спомни последните месеци от живота на своя дядо. Как бе лежал в леглото си в дома за възрастни хора, с напълно съзнателен и гневен поглед, затворник на тяло, което вече не се подчиняваше на заповедите му. Видя подобна осъзнатост в очите и на този човек. Той гледаше право към нея, към тази посетителка, която не познаваше, и съзря отчаяние и унижение в него. Безпомощността на човек, чието достойнство е отнето. Може би не беше на много повече от петдесет години, но тялото му го беше предало. По брадичката му проблясваше вадичка слюнка и се стичаше на възглавницата. На близката маса се виждаха всевъзможни приспособления, необходими за поддържането на комфорта му: кутии Ensure, гумени ръкавици и мокри кърпички, кутия памперси за възрастни. Целият му живот беше сведен до събиращите се на една маса продукти за поддържане на хигиената.

— Сестрата, която е нощна смяна, закъснява малко, затова се надявам, че нямате нищо против да постоите тук, докато държа под око Рандъл — каза Лорън. — Преместихме го в тази стая, защото винаги е обичал морето. Сега може да го гледа през цялото време. — Взе хартиена кърпичка и внимателно избърса слюнката от устата му. — Така. Сега е по-добре. — Обърна се към двамата детективи. — Виждате защо не исках да измина целия път до Бостън. Не ми се ще да го оставям прекалено дълго с медицинските сестри. Той започва да се вълнува. Не може да говори, но знам, че му липсвам, когато ме няма. — Намести се във фотьойла си и се фокусира върху Фрост. — Има ли някакъв напредък в разследването?

И този път отговори Ризоли, твърдо решила да задържи вниманието на своята домакиня и раздразнена, че то продължава да се изплъзва и да се насочва другаде.

— Открихме нови улики — каза тя.

— Но не сте изминали всичкия път до Хаянис, само за да ми го съобщите.