Тес Геритсън - Грешникът

— Обяснението не се намира винаги лесно.

— Защото медицинската наука не разбира напълно смъртта. Нали?

— Но затова пък сме наясно със зачеването. Знаем, че са нужни и яйцеклетка, и сперматозоид. Елементарна биология, преподобна майко. Аз не вярвам в непорочното зачатие. Вярвам, че бременността на Камий е резултат от полов акт. Може да е бил доброволен или насилствен. Но детето й е било заченато по обичайния начин. Вярвам и, че самоличността на бащата може да ни помогне да открием убиеца.

— А ако не бъде открит баща?

— Разполагаме с ДНК на детето. Нужно ни е само името на бащата.

— Толкова сте уверена във вашата наука, д-р Айлс. Тя е отговорът на всичко!

Мора стана от стола си.

— Поне съм в състояние да вярвам на тези отговори.

Отец Брофи излезе от кабинета на игуменката с Мора и я придружи по полутъмния коридор. Обувките им скърцаха по изтърканите дъски на пода.

— Бихме могли да подхванем темата още сега, д-р Айлс — започна той.

— Коя тема?

Той спря и я погледна.

— Дали детето е мое. — Срещна погледа й без да трепне; затова пък нея я обзе желание да извърне глава, да се спаси от напрегнатия му взор. — Задавате си този въпрос, нали?

— Несъмнено разбирате защо.

— Да. Както казахте преди малко, неизбежните закони на биологията изискват както яйцеклетка, така и сперматозоид.

— Вие сте единственият мъж, който има постоянен достъп до този манастир. Вие водите месата. Вие слушате изповедите.

— Да.

— Запознат сте с най-интимните им тайни.

— Само с онези, които изберат да ми кажат.

— Вие сте символ на авторитета.

— Някои гледат на свещениците по този начин.

— Една млада послушница несъмнено гледа по този начин на тях.

— И това автоматично ме превръща в заподозрян?

— Няма да сте първият свещеник, нарушил обета си.

Той въздъхна и за първи път отмести погледа си от нейния. Не за да го избегне, а като тъжно кимване в знак на съгласие с думите й.

— Това не е лесно днес. Погледите на хората към нас, шегите, подмятани зад гърба ни. Когато казвам месата, гледам лицата в моята църква и разбирам кой какво мисли. Питат се дали опипвам млади момчета или лягам с млади момичета. Всички си задават този въпрос, не само вие. И винаги предполагат най-лошото.

— Ваше ли е детето, отец Брофи?

Сините очи се спряха отново върху лицето й с абсолютна непоколебимост.

— Не, не е. Никога не съм нарушавал обета си.

— Нали разбирате, че не можем да приемем вашата дума просто така?

— Не, може да лъжа, нали така? — Макар да не бе повишил глас, тя усети гневни нотки в гласа му. Той се приближи на сантиметри от нея и тя устоя с усилие на импулса си да се отдръпне. — Възможно е да върша грях след грях. Къде виждате да води тази спирала, тази поредица от грехове? Лъжи. Прелъстяване на монахиня. Убийство?

— Полицията трябва да огледа всички мотиви. Дори вашите.

— И вероятно ще ви трябва моя ДНК.

— Така ще елиминираме възможността вие да сте бащата.

— Или ще ме заклеймите като главен заподозрян за убийството.

— Може да стане едното или другото, в зависимост от резултатите.

— Вие какви мислите, че ще бъдат те?

— Нямам представа.

— Но все пак трябва да клоните в едната или другата посока. Ето, стоите пред мен и ме гледате. Виждате ли убиец?

— Вярвам само на доказателствата.

— На цифри и факти. Това е единственото, на което вярвате.

— Да.

— А ако ви кажа, че нямам абсолютно нищо против да ви дам проба от моето ДНК? Че ще ви дам кръв още тук и сега, ако сте готова да я вземете?

— Не е нужна кръвна проба. Просто прокарване на тампон по устната лигавица.

— Тампон тогава. Просто искам да бъде ясно, че го правя доброволно.

— Ще кажа на детектив Ризоли. Тя ще вземе пробата.

— Това ще промени ли мнението ви? Относно моята вина?

— Както казах, ще знам, когато видя резултатите.

Младата жена отвори вратата и излезе навън.

Той я последва на двора. Беше без горна дреха, но като че ли не забелязваше студа, съсредоточил цялото си внимание върху нея.

— Казахте, че сте отгледана като католичка — рече той.

— Ходех в католическа гимназия. „Холи Иносънтс“ в Сан Франциско.

— Но въпреки това вярвате само в кръвните си изследвания. Във вашата наука.

— А на какво друго да разчитам?

— На инстинктите си? На вярата?

— Може би на вас? Само защото сте свещеник?

— „ Само защото“ ли? — Той поклати глава и се засмя тъжно, а дъхът му образува бяло облаче в студения въздух. — Мисля, че това отговаря на въпросите ми.