Тес Геритсън - Грешникът

Съсредоточи се върху кукленското стъпалце, което се подаваше изпод погребалния саван. Кожата му беше набръчкана от престоя в сладка вода, но нямаше видими следи от разлагане. Температурата на водата в езерото беше близо до нулата и тялото можеше да остане почти напълно запазено седмици наред. Щеше да бъде трудно, ако не и невъзможно да се определи времето на смъртта.

Остави пинсетите и разкопча четирите безопасни игли, задържащи долната част на калъфката за възглавница. Те издадоха тих мелодичен звук, когато ги пусна в една табличка. Вдигна плата и внимателно го изтегли нагоре; появиха се две крачета със свити коленца и разтворени бедърца като на малко жабче.

Размерите съответстваха на големината на доносен плод.

Откри гениталиите и след това — пъпната връв, завързана с червена сатенена панделка. Внезапно си спомни насядалите около масата монахини, чиито възлести ръце пълнеха торбички със сухи цветя и ги завързваха с панделки.

— Момче е — каза Ризоли и гласът й потрепери.

Мора вдигна поглед и видя, че Джейн беше пребледняла дори още по-силно, че се бе подпряла на масата, сякаш за да не падне.

— Имаш ли нужда да се отдалечиш?

Младата жена преглътна с усилие.

— Просто…

— Какво?

— Нищо. Добре съм…

— Това е трудно за понасяне, знам. Децата винаги са най-трудни. Ако искаш да седнеш…

— Казах ти, че съм добре.

Най-лошото тепърва предстоеше.

Д-р Айлс вдигна калъфката над гърдите, като изпъна внимателно първо едната, а след това — и другата ръчичка, за да не ги повлече мокрият плат. Дланите бяха напълно оформени, мъничките пръстчета бяха създадени да се протягат към майчиното лице, да стискат кичур от майчините коси. След лицето именно ръцете носеха най-отчетлив човешки отпечатък и беше мъчително да ги гледаш.

Мора бръкна в калъфката, за да повдигне главичката, докато измъкне останалата част от калъфката.

И незабавно разбра, че нещо не е наред.

Дланта й държеше череп, който не усещаше нормален, не усещаше човешки. Спря с пресъхнало гърло. С ужас свали останалия плат и главичката на бебето се появи.

Ризоли ахна и отскочи назад от масата.

— Божичко! — изпъшка Фрост. — Какво, по дяволите, се е случило с него?

Прекалено изумена, за да говори, Мора не бе в състояние да направи нищо друго, освен да се взира в ужасната гледка, която представляваше зейналият отзад череп с оголен мозък. И лицето, нагънато като гумена маска.

Една от металните таблички внезапно се стовари с трясък на пода.

Лекарката вдигна поглед тъкмо навреме, за да види как Джейн Ризоли, с бледо като платно лице, се свлича бавно на земята.

— Не искам да ходя в „Бърза помощ“.

Мора попи последната останала кръв и се намръщи при вида на дългата два-три сантиметра рана на челото на Джейн.

— Аз не съм пластичен хирург. Мога да зашия цепката, но не и да гарантирам, че няма да остане белег.

— Просто го направи, става ли? Не желая да чакам часове в някоя болнична чакалня. И без това сигурно ще ме поверят на някой студент по медицина.

Мора обтри раната с бетадин, после взе шишенце с ксилокаин и спринцовка.

— Първо ще обезболя кожата ти. Ще пощипе малко, но след това няма да усещаш нищо.

Ризоли лежеше абсолютно неподвижно на кушетката, вперила поглед в тавана. Макар да не трепна, когато иглата проникна в кожата й, тя стисна ръка в юмрук и я държа така, докато й инжектираха местната упойка. Никакво оплакване, нито стон не излезе от устата й. Достатъчно се беше изложила с падането си в лабораторията. Още повече се унизи, когато се оказа, че е прекалено замаяна, за да върви, и Фрост я бе отнесъл на ръце като булка в офиса на Мора. Сега лежеше там със стиснати челюсти и мрачната решимост да не проявява повече слабост.

Докато Мора пробиваше ръбовете на раната с извитата хирургическа игла, тя попита с абсолютно спокоен глас:

— Ще ми кажеш ли какво се е случило с това бебе?

— Нищо не се е случило.

— Но не може да се каже, че е нормално. Божичко, половината му глава липсва.

— Родено е така — обясни д-р Айлс, като сряза конеца и направи възелче. Шиенето на кожа беше като съшиване на жив плат и тя беше просто шивачка, която свързваше двата края на материята и правеше възелчета. — Бебето е родено без мозък.

— Какво значи това?

— Мозъкът му не се е формирал.

— Струва ми се, че е нещо много по-сериозно от частично липсващ мозък. Изглеждаше така, сякаш горната част на главата му е била отсечена. — Ризоли преглътна отново с усилие. — А лицето…