Тес Геритсън - Грешникът

„Вяра в какво? — запита се съдебната лекарка. — В добродетелта на една млада жена?“ Съществуваше ли по-нестабилна картонена кула от вярата в човешкото целомъдрие?

Настъпи тишина, докато отнасяха плика с тялото. Нямаше нужда да вземат носилка в снега; помощникът беше обгърнал плика в обятията си така, сякаш вдигаше своето дете, и сега вървеше с мрачна целеустременост по ветровитата поляна към манастира.

Мобилният телефон на Мора звънна, нарушавайки скръбното мълчание.

— Д-р Айлс — отговори тихо тя.

— Съжалявам, че се наложи да тръгна, без да ти кажа „довиждане“ тази сутрин.

Мора усети, че се изчервява, а пулсът й се ускори два пъти.

— Виктор.

— Трябваше да отида на срещата си в Кеймбридж. Не исках да те будя. Надявам се не помисли, че бягам от теб.

— Всъщност точно това се помислих.

— Може ли да се видим по-късно, за вечеря?

Младата жена замълча, внезапно усетила погледа на Ризоли върху себе си и осъзнала физическата си реакция на гласа на Виктор. Ускореният пулс, щастливото вълнение. „Вече си е проправил обратно път в живота ми — помисли си тя. — Вече си мисля за възможностите.“

Обърна се, за да избяга от погледа на Джейн, и сниши глас до шепот.

— Не знам кога ще се освободя. В момента имаме толкова работа…

— Докато вечеряме, ще можеш да ми разкажеш всичко за днешния си ден.

— Той вече се класира в категорията на зашеметяващите дни.

— Трябва да ядеш по някое време, Мора. Може ли да те изведа някъде навън? В любимия ти ресторант?

Тя отговори прекалено припряно, прекалено пламенно:

— Не. Ще се срещнем вкъщи. Ще се постарая да се прибера към седем.

— Не очаквам да ми сготвиш нещо.

— Тогава ще оставя готвенето на теб.

Той се засмя.

— Смела жена.

— Ако закъснея, може да влезеш през страничната врата за гаража. Вероятно знаеш къде е ключът.

— Само не ми казвай, че все още го криеш в онази стара обувка?

— Досега никой не го е открил. До довечера.

Затвори телефона и като се обърна, установи, че сега и Ризоли, и Фрост я наблюдаваха.

— Среща с гадже? — попита Джейн.

— На моята възраст е истински късмет да се срещнеш с когото и да е — отвърна Мора и пусна телефона в чантата си. — Ще се видим в моргата.

Докато вървеше забързано обратно към манастира, следвайки пътеката от отъпкан сняг, усещаше погледите им в гърба си. Изпита истинско облекчение, когато най-после мина през задната порта и се скри зад манастирските стени. Но едва бе направила няколко крачки по двора, когато чу името си.

Обърна се и видя отец Брофи, който се появи през някаква врата. Той тръгна към нея, тържествена фигура, облечена в черно. На фона на мрачното небе очите му изглеждаха смайващо сини.

— Майка Мери Клемънт би искала да говори с вас — каза той.

— Детектив Ризоли е човекът, с когото вероятно би трябвало да говори.

— Тя предпочита да говори с вас.

— Защо?

— Защото не сте от полицията. Поне изглеждате готова да изслушате притесненията й. Да ги разберете.

— Да разбера какво, отче?

Той направи пауза. Вятърът развяваше палтата и щипеше лицата им.

— Че вярата не е нещо, което трябва да бъде осмивано — отговори той.

Това беше причината игуменката Мери Клемънт да не иска да разговаря с Ризоли, която не успяваше да скрие своя скептицизъм, презрението си към църквата. Нещо толкова дълбоко лично като вярата не трябваше да става обект на презрението на друг човек.

— Това е важно за нея — настоя отец Брофи. — Моля ви.

Мора го последва в сградата, по мрачния, ветровит коридор, към кабинета на игуменката. Мери Клемънт седеше зад бюрото си. Тя вдигна поглед при влизането им и очите зад дебелите стъкла на очилата бяха очевидно гневни.

— Седнете, д-р Айлс.

Макар от „Холи Иносънтс Академи“ да я деляха години, видът на ядосана монахиня бе все още в състояние да я разтърси, и Мора се подчини безшумно, като се намести на стола като виновна ученичка. Отец Брофи застана встрани, мълчалив наблюдател на предстоящото изпитание.

— Така и не ни обясниха причината за това претърсване — започна игуменката. — Вие ни объркахте живота. Нахлухте в уединението ни. От самото начало сътрудничехме по всякакъв възможен начин, но въпреки това се отнасяхте към нас така, сякаш сме ви врагове. Дължахте ни поне любезността да обясните какво търсите.

— Мисля, че по този въпрос би трябвало да говорите с детектив Ризоли.

— Но вие предизвикахте претърсването.

— Казах им само това, което открих при аутопсията. Че сестра Камий е родила съвсем неотдавна. Детектив Ризоли взе решение да претърси манастира.