Тес Геритсън - Грешникът

— И какви са тези кожни гадости? — попита Кроу.

Мора се фокусира върху участъците, които не бяха изгризани от плъховете. Пурпурните бучици бяха осеяли както торса, така и крайниците, и някои имаха коричка.

— Не знам какво е това — отвърна тя. — Изглежда нещо системно. Може да е реакция към лекарство. Би могло да бъде проява на рак. — Направи пауза. — Или пък да е с бактериален произход.

— Искаш да кажеш — заразно? — възкликна Слийпър и отстъпи от масата.

— Затова предложих да си сложите маски.

Д-р Айлс прокара скрития си в ръкавицата показалец по една от хваналите коричка ранички и се обелиха няколко бели люспици.

— Донякъде ми напомня псориазис. Но той засяга обикновено най-вече лактите и коленете.

— Хей, няма ли лечение за това? — попита Кроу. — Гледах реклама по телевизията. Пробив в псориазиса.

— Това е възпалително заболяване, затова реагира на стероидни кремове. Терапията с ултравиолетова светлина също помага. Но вижте само състоянието на венците. Тази жена не е имала средства за скъпи кремове или за плащането на лекарски сметки. Ако е псориазис, вероятно е останал нетретиран години наред.

„Какво жестоко изпитание трябва да е било това кожно възпаление — помисли си Мора, — особено през лятото. Дори през най-горещите дни сигурно е ходела с дълги панталони и блузи с дълги ръкави, за да крие тези язви.“

— Нашият извършител не само избира жертва, която няма зъби — заяви Кроу, — ами и дере лице с подобна кожа.

— Не е задължително псориазисът да засегне лицето.

— Мислиш ли, че това е имало значение? Може би е одрал и отрязал само частите, където кожата е била наред.

— Не знам — отвърна тя. — Не мога да си представя защо някой би направил нещо подобно.

Насочи вниманието си към пънчето на дясната китка. Между възпалената плът се белееше костта. Зъбите на гладните гризачи се бяха впивали в отворената рана, разрушавайки следите от рязането, оставени от ножа, но огледът с електронен микроскоп на срязаната костна повърхност може би щеше да им даде характеристиките на острието. Вдигна ръката над китката от масата, за да огледа долната страна на раната, и погледът й беше привлечен от жълто петънце.

— Йошима, би ли ми подал пинсетите? — каза Мора.

— Какво има? — попита Кроу.

— Някакво влакно е залепнало за ръба на раната.

Йошима се движеше толкова безшумно, че пинсетите сякаш се материализираха в ръката й като по магия. Изви увеличителното стъкло над пънчето. С пинсетите отдели фрагмента от засъхналата кръв и плът и го постави на една табличка.

През увеличителното стъкло видя дебел конец, боядисан в изненадващ канареножълт цвят.

— От дрехите й ли е? — попита Кроу.

— Изглежда страшно груб, за да е от плат за дрехи.

— Килим, може би?

— Жълт килим? Не мога да си го представя. — Пъхна конеца в торбичката за доказателствен материал, която Йошима вече бе отворил пред нея, и попита: — Имаше ли на сцената на престъплението нещо, което отговаря на това?

— Нищо жълто — отговори Кроу.

— Жълто въже? — предположи Мора. — Може да е завързал китките й.

— И после да е отнесъл отрязаните въжета? — Слийпър поклати глава. — Странно, колко подреден е този човек.

Д-р Айлс сведе поглед към дребния, почти детски труп.

— Надали е имало нужда да й връзва китките. Не е било трудно да бъде овладяна.

Колко лесно трябва да е било да отнемат живота й. Две толкова слаби ръце не биха могли да се съпротивляват дълго срещу нападателя; толкова къси крака не биха могли да го надбягат.

„Върху тебе вече е извършено насилие — помисли си тя. — А сега и моят скалпел ще остави следи върху плътта ти.“

Работеше безмълвно и ефективно, ножът й режеше кожа и мускули. Причината за смъртта беше очевидна благодарение на парченцата от шрапнели, които се виждаха на рентгеновата снимка, и когато най-после торсът зейна пред нея, тя не се изненада при вида на подутата обвивка на перикарда и кръвоизливите в белите дробове.

Куршумът Glaser бе пробил гръдния кош и беше експлодирал вътре в него, разпръсквайки смъртоносните си частици из целите гърди. Металът беше разкъсал артерии и вени, бе направил отвори в сърцето и дробовете. И кръвта беше напълнила обвивката около сърцето, като го беше притиснала така, че то нямаше как да се разширява, нямаше как да я изтласква повече. Тампониране на перикарда.

Смъртта бе настъпила сравнително бързо.

Интеркомът избръмча.

— Д-р Айлс?

Мора се обърна към него.