Тес Геритсън - Грешникът

Беше на трийсет и четири години и беше независима. Беше разбивала врати с ритник и бе преследвала убийци. Беше убила човек. А ето че сега изведнъж я бе обзело непреодолимо желание да е в прегръдките на майка си.

Телефонът иззвъня.

Тя го погледна неразбиращо, сякаш не знаеше какво е това. Вдигна го едва на четвъртото позвъняване.

— Хей, още ли си вкъщи? — попита Фрост. — Целият екип е тук.

С голямо усилие успяваше да се фокусира върху думите му. Екипът. Обърна се да види часовника на нощната си масичка и установи почти стреснато, че минава осем и петнайсет.

— Ризоли? Хората са готови да започнат търсенето. Искаш ли да тръгваш с всички?

— Да. Ще дойда направо там.

Затвори телефона. Звукът от наместването на слушалката върху вилката й подейства като щракването с пръсти на хипнотизатора. Джейн се изправи, излязла от транса си; работата отново изискваше цялото й внимание.

Хвърли пръчицата за тестване в кошчето за боклук. После се облече и тръгна за работа.

Дамата с плъховете.

„Ето до какво се свежда цял един живот — мислеше си Мора, докато гледаше тялото върху масата, а претърпените от него ужасии бяха скрити под метнатия отгоре му чаршаф. — Без име, без лице, съществуването ти е обобщено с три думи, които само подчертават недостойния край на живота ти. Като храна за гризачи.“

Дарън Кроу бе измислил наименованието за трупа снощи, докато стояха в сградата, заобиколени от гадинките, тичащи във всички посоки там, където свършваше светлината от фенерчетата им. Той беше изтърсил небрежно прякора пред екипа от моргата и на другата сутрин, когато Мора влезе на работното си място, хората й вече наричаха жертвата „Дамата с плъховете“. Знаеше, че това е просто удобен прякор за жената с неизвестна самоличност, но не се сдържа да не трепне, когато чу, че дори детектив Слийпър го използва. „Ето как минаваме отвъд ужаса — помисли си тя. — Как държим жертвите на една ръка разстояние. Говорим за тях с прякори, диагноза или номер. Тогава те не приличат на хора и така съдбата им не разбива нашите сърца.“

Вдигна очи, когато Кроу и Слийпър влязоха в лабораторията. Слийпър беше изтощен от снощното напрежение и ярката светлина в залата за аутопсии подчертаваше безмилостно торбичките под очите и увисналата кожа под брадичката му. До него Кроу изглеждаше като млад лъв, самоуверен, със слънчев загар и в отлична форма. Кроу не беше от хората, които някой би посмял да унижи; под лустрото на арогантния човек обикновено прозираше жестокостта. В момента той гледаше трупа, присвил отвратено устни. Аутопсията определено нямаше да бъде приятна и явно дори Кроу я очакваше с известен трепет.

— Рентгеновите снимки са окачени — обясни Мора. — Нека ги погледнем, преди да започнем.

Приближи се до далечната стена и натисна бутона за осветлението на екрана. Появиха се призрачните изображения на ребра, гръбнак и таз. В гръдния кош, като галактика от звезди, пръснати между белите дробове и сърцето, се виждаха ярки метални петънца.

— Прилича на гилза — каза Слийпър.

— Точно така си помислих в началото и аз — отвърна съдебната лекарка. — Но ако се вгледаш тук, до това ребро, ще видиш тази тъмна сянка. Почти се губи поради очертанията на гръдния кош.

— Метална жилетка? — попита Кроу.

— Така изглежда.

— Значи не е гилза.

— Не. Прилича на куршум Glaser. Ако съдя по броя на парченцата, които се виждат тук, вероятно е със син връх. Медна обвивка, пъхната в гилза номер дванайсет.

Предназначени да предизвикат много по-сериозни поражения от конвенционалните куршуми, след като улучат мишената си, патроните Glaser се пръсват на много парченца. Мора нямаше нужда да срязва торса, за да се увери, че пораженията от този единствен куршум бяха съкрушителни.

Свали снимките на гръдния кош и ги замени с две други. Те бяха дори още по-смущаващи поради липсващите по тях части. Гледаха дясната и лявата ръка. Лъчевата и лакътната кост, двете дълги кости на ръката, обикновено се простираха от лакътя до китката, където се свързваха с плътните, подобни на чакъл карпални кости. Но тук въпросните кости на ръката се прекъсваха внезапно.

— Лявата длан е била отрязана тук, точно в точката между стилоидния процес на лъчевата и ладиевидната кост — поясни Мора. — Убиецът е отстранил всички карпални кости заедно с дланта. На другата снимка дори се виждат грапавини там, където е одраскал ръбовете на стилоидния процес. Отрязал е дланта точно на мястото, където костите на ръката се срещат с костите на китката. — Посочи другата рентгенова снимка. — Не е срязал право през ставата на китката и при отделянето на дланта е останала кукестата кост. Ето тук се вижда разрезът, направен с ножа. Явно не е успял да намери точното местонахождение на ставата и е рязал слепешката, докато я открие.