Тес Геритсън - Грешникът

„Дете ли е това?“

Мора клекна покрай тялото. Лежеше така, че дясната му буза бе притисната в пода. Щом се приведе по-близо, видя напълно развити гърди — явно не беше дете, а съвсем нормална, но дребна жена, чиито черти нямаше как да бъдат различени. Гладните гризачи бяха оглозгали лакомо оголената лява страна на лицето, поглъщайки не само кожата, но и назалните хрущяли. Кожата, която все още бе останала по торса, беше силно пигментирана. „Латиноамериканка?“ — запита се Мора, местейки лъча на фенерчето си по костеливите рамене, и надолу по изпъкналите прешлени на гръбнака. Голият торс беше осеян с тъмни, почти пурпурни бучки. Фокусира светлината върху левия хълбок и видя още такива ранички. Ярките петна продължаваха надолу по бедрото и прасеца до…

Светлината на фенерчето й замръзна на глезена.

— Боже мили — прошепна тя.

Лявото стъпало липсваше. Глезенът завършваше с чуканче, почерняло от загниването на плътта.

Премести лъча към другия глезен и там също видя чуканче. Дясното стъпало също липсваше.

— Сега виж какво е положението с дланите — обади се Кроу, който стоеше току зад нея.

Той присъедини светлината от своето фенерче към нейното, което вече бе насочено към ръцете, скрити в сянката зад торса.

Вместо длани Мора видя две чуканчета, чиито краища бяха осеяни със следи от острите зъби на гризачите.

Д-р Айлс се залюля назад на петите си, зашеметена от видяното.

— Както разбирам, това не е дело на плъховете — каза Кроу.

Младата жена преглътна с усилие.

— Не. Не, били са ампутирани.

— Мислиш ли, че е било направено, докато е била още жива?

Тя се загледа към изцапаните плочки и видя само малки черни локви от засъхнала кръв покрай чуканчетата, а не подобия от картечни откоси.

— Не е имало артериално налягане, когато са били отрязани. Частите са били отстранени след настъпването на смъртта. — Погледна към полицая. — Намерихте ли ги?

— Не. Той ги е взел. Един дявол знае защо.

— Има една логична причина за това — обади се Слийпър. — Сега не разполагаме с отпечатъци от пръсти. И не можем да я идентифицираме.

— Ако е искал да скрие самоличността й… — започна Мора и се загледа в лицето, в мрачно белеещите се кости. Смисълът на всичко това я накара да потрепери отново от ужас. — Трябва да я обърна.

Извади голям найлон от чантата си и го разгъна покрай тялото. Двамата детективи обърнаха с общи усилия тялото върху него.

Слийпър изхълца и се отдръпна рязко назад. Дясната страна на лицето, която бе лежала върху пода, сега се виждаше ясно. Виждаше се самотната дупчица от куршум в лявата гърда.

Но не раната от куршума бе отвратила полицая, а лицето, от което ги гледаше око без клепач. Тъй като бе обърната към пода, тази част бе останала недосегаема за зъбите на гризачите, но въпреки това кожата я нямаше. Оголеният мускул бе изсъхнал и напомняше ивици животинска кожа, през които се подаваше костта на скулата.

— Това също не е дело на плъховете — каза Слийпър.

— Не е — съгласи се Мора. — Не е направено от хранещи се с мърша животни.

— Божичко, нима просто я е разкъсал така? Все едно е обелил нещо, свалил е…

„Маска.“ Само дето тази маска не беше изработена от гума или пластмаса, а от човешка кожа.

— Рязал е от лицето. Отрязал е ръцете. Не ни е оставил начин да я идентифицираме — обади се Слийпър.

— Но защо са му били стъпалата? — попита Кроу. — Няма никакъв смисъл. Никога не идентифицират по отпечатъци от пръстите на краката. Освен това тя не изглежда като някоя от жертвите, чиято липса ще бъде забелязана. Каква е? Чернокожа? Латиноамериканка?

— Какво общо има расата й с това дали ще се забележи нейната липса? — попита д-р Айлс.

— Искам да кажа само, че това явно не е някоя домакиня от предградията. Защо иначе би свършила в този квартал?

Съдебната лекарка се изправи. Внезапно я бе обзела толкова силна антипатия към Кроу, че й стана непоносимо да стои толкова близо до него. Лъчът на фенерчето й обходи помещението, спря се върху всяка мивка и писоар.

— Има кръв ей там, на стената.

— Ако питате мен, той я е насякъл тук — заяви Кроу. — Издърпал я е насила, блъснал я е в стената и е натиснал спусъка. А после е извършил ампутациите, направо там, където е паднала.

Мора се взираше в кръвта по плочките. Само няколко петна, защото жертвата е била вече мъртва. Сърцето й е спряло да бие, престанало е да изтласква кръвта. И не е усещала нищо, когато убиецът е коленичил край нея и острието е потънало дълбоко в китката й, за да откърти ставата. Докато е разрязвал плътта и е смъквал кожата на лицето й така, сякаш дере мечка. И когато е приключил със събирането на трофеите си, я е захвърлил тук, като ненужна вещ, подарък за хранещите се с мърша животни, с които бе пълна изоставената сграда.