Тес Геритсън - Грешникът

— Кой намери тялото?

— Едно от нашите момчета от отдела за наркотиците. Имали са акция за откриване на наркотици, през една пресечка оттук. Заподозреният си плюл на петите и им се сторило, че тръгнал по тази алея. Забелязали, че вратата зее. Влезли, търсейки своя заподозрян, и се натъкнали на нещо неочаквано. — Насочи лъча на фенерчето си към пода. — По прахта се виждат следи — сякаш извършителят е влачил жертвата из помещението. — Размаха светлината към другия край на кухнята. — Тялото е натам. Трябва да минем през салона за хранене.

— Направихте ли вече видеозапис?

— Да. Трябваше да докараме два акумулатора, за да си осигурим достатъчно светлина. Вече ги изразходихме. Така че там ще бъде малко сумрачно.

Мора го последва към вратата на кухнята, притиснала ръце към тялото си — за да не забравя, че не трябва да докосва никакви повърхности; сякаш подобна мисъл би могла да й мине през ума. Чуваше шумолене отвсякъде в заобикалящия я мрак и си представяше как хиляди крачка на насекоми се катерят по стените и пълзят по тавана над главата й. Може и да проявяваше стоицизъм пред лицето на кръвта и следите от насилие, но хранещите се с трупове насекоми наистина я отблъскваха.

Щом се озова в салона за хранене, усети уморения букет от миризми, който бе характерен за алеите зад старите ресторанти: мирис на боклук и застояла бира. Но тук се долавяше и нещо друго и от тази зловеща позната миризма пулсът й се ускори. Идваше от обекта, който бе причина за посещението й, и породи в нея едновременно любопитство и ужас.

— Тук явно са идвали разни хъшлаци — каза Кроу, като насочи светлината на фенерчето си към пода, където младата жена видя старо одеяло и няколко купчини вестници. — А там пък има свещи. Слава богу, че не са подпалили сградата с всичкия този боклук.

Светлината пробяга през купчина опаковки от храна и празни консерви. Две жълти очи се взираха насреща им от върха на купчината — беше плъх, който не само не се страхуваше от тях, ами и сякаш ги предизвикваше да продължат да се приближават.

Плъхове и хлебарки. „При всички тези животни, които се хранят с мърша, какво ли ще е останало от тялото?“ — помисли си Мора.

— Зад онзи ъгъл е. — Кроу се движеше със спортна увереност между масите и струпаните столове. — Върви отсам. Опитваме да опазим едни отпечатъци от стъпки. Някой е разнесъл с обувките си кръв от тялото. Отпечатъците избледняват ей там.

Излязоха в къс коридор. От някаква врата в края му се процеждаше слаба светлина. Идваше от мъжката тоалетна.

— Докторката е тук — провикна се полицаят.

На вратата се появи лъчът на друго фенерче. Партньорът на Кроу, Джери Слийпър, излезе от тоалетната и махна на Мора уморено със скритата си в ръкавица ръка. Слийпър беше най-възрастният детектив в отдел „Убийства“ и всеки път, когато го видеше, раменете му като че ли бяха увиснали още малко по-надолу. Младата жена се запита до каква степен явното му обезсърчение се дължеше на партньорството му с Кроу. Нито мъдростта, нито опитът бяха в състояние да се справят с младежката агресивност, и Слийпър отдавна беше отстъпил контрола на своя неуморен партньор.

— Гледката не е приятна — предупреди Слийпър. — Да се радваме, че не е юли. Не смея да мисля как щеше да мирише, ако тук не беше толкова студено.

Кроу се засмя.

— По всичко личи, че някой си мисли за Флорида.

— Сладкото ми апартаментче е почти готово. Само на една пресечка от плажа. По цял ден ще нося само плувки. Няма да бързам за никъде.

„Топли плажове — помисли си Мора. — Подобен на захар пясък.“ Нима на някой от тях не му се искаше сега да бъде там, вместо в този тесен, мрачен коридор, осветен само от три фенерчета.

— Тялото е твое, докторке — обяви Слийпър.

Тя се приближи до вратата. Лъчът на фенерчето й пробяга по мръсните черно-бели плочки на пода, наредени шахматно. По тях се виждаха стъпки и засъхнала кръв.

— Движи се покрай стената — напомни Кроу.

Д-р Айлс влезе в помещението, но веднага отскочи назад, стресната от някакво движение покрай стъпалата си.

— Божичко! — прошепна тя и се засмя смутено.

— Да, плъховете тук са доста едрички — обади се Кроу. — А и са се угощавали добре.

Младата жена видя как някаква опашка се плъзна под вратата на една от кабинките в тоалетната и се сети за старата градска легенда, според която плъховете плували през тръбите на мръсната канализация и излизали през тоалетните.

Бавно прокара лъча на фенерчето си през две мивки с липсващи кранчета, покрай един писоар, чийто канал бе задръстен с боклук и угарки. Лъчът докосна голото тяло, проснато на една страна под писоара. Между чорлавите черни коси се бялнаха оголени кости от лицето. Любителите на мършата вече си бяха устроили пир от този рог на изобилието от прясно месо и бяха нахапали торса на много места. Но онова, което я ужаси най-силно от всичко, не бяха следите от острите зъби на гризачите, а размерите на трупа.