Тес Геритсън - Грешникът

Защото исках неговия плам, неговата страст. Исках нещо, което самата аз никога няма да мога да бъда.

Телефонът иззвъня и ръцете на Виктор замръзнаха на раменете й. Той се отмести и в нея моментално се породи копнеж за топлината му. Младата жена се изправи и се приближи към телефонния апарат в кухнята. Изписаният върху дисплея телефонен номер й съобщи веднага, че това обаждане щеше да я изстреля обратно навън в нощта, под стелещия се сняг. Докато разговаряше с детектива и записваше дадените указания, видя как Виктор поклати примирено глава. Тази нощ дългът беше призовал нея и изоставеният щеше да бъде той. Мора затвори телефона.

— Съжалявам, трябва да тръгвам.

— Мрачният изкормвач зове, а?

— Престъпление в Роксбъри. Чакат ме.

Той я последва в коридора, към главния вход.

— Би ли искала да дойда с теб?

— Защо?

— За да ти правя компания.

— На всяко местопрестъпление има предостатъчно компания, повярвай ми.

Той погледна навън през прозореца на дневната, към дебелата снежна завеса.

— Нощта не е добра за шофиране.

— И за двама ни. — Тя се наведе, за да си обуе ботушите. Радваше се, че не можеше да види лицето й, докато казваше: — Не е нужно да се връщаш в хотела. Защо не останеш тук?

— Да прекарам нощта, искаш да кажеш?

— Може би ще ти бъде по-удобно така. Можеш да си постелеш леглото в стаята за гости. Аз ще отсъствам вероятно няколко часа.

Мълчанието му я накара да се изчерви. Все така, без да го погледне, Мора започна да си закопчава палтото. Внезапно обзета от желанието да избяга, тя отвори входната врата.

И го чу да казва:

— Ще те чакам да се прибереш.

Сини светлини проблясваха през пелената на падащия сняг. Спря непосредствено зад една от патрулните коли и охраняващият полицай се приближи към нея с полузакрито зад вдигнатата яка лице, като костенурка, оттеглила се в черупката си. Мора свали стъклото на автомобила си и премигна срещу светлината на фенерчето му.

— Д-р Айлс, Канцелария на съдебния лекар — обяви тя.

— Добре, може да паркирате там, където сте, мадам.

— Къде е тялото?

— Вътре. — Мъжът махна с фенерчето към една сграда от другата страна на улицата. — Входната врата е заключена с катинар, трябва да влезете откъм алеята. По нея са струпани всевъзможни кутии и натурии.

Младата жена излезе от колата под дантелената снежна завеса. Тази нощ беше напълно подготвена за времето и благодарна, че краката й са сухи и топли в ботушите. Улицата бе покрита с поне петнайсетина сантиметра нов сняг, но той беше мек и пухкав и ботушите й потъваха в него, без да срещат никакво съпротивление.

Щом стигна входа откъм алеята, включи фенерчето и видя увисналата полицейска лента, чийто жълт цвят бе закрит почти изцяло от бялата снежна покривка. Прескочи я и от нея се посипа бял прашец. Алеята бе запречена от няколко аморфни купчини, отчасти затрупани от снега. Ботушите й се допряха в нещо твърдо и тя чу търкулване на бутилки. Алеята се използваше за сметище и Мора се запита какви ли отвратителни неща бяха скрити под бялото снежно одеяло.

Почука на вратата и извика:

— Ехо? Съдебният лекар.

Вратата се отвори и в очите й блесна светлината на фенерче. Не можеше да види човека, но позна гласа на детектив Дарън Кроу.

— Здравей, докторке. Добре дошла в града на хлебарките.

— Имаш ли нещо против да насочиш това нещо в друга посока?

Лъчът се отмести от лицето й и тя видя силуета на детектива с широки рамене и някак заплашителен. Той беше един от по-младите служители в отдел „Убийства“ и всеки път, когато работеше по някой случай заедно с него, имаше усещането, че се озовава в серийно телевизионно шоу, чиято звезда е Кроу, ченге-звезда, с фризирана прическа и съответстващо поведение — наперен и самоуверен. Единственото, което мъже като него ценяха в жените, беше леденият професионализъм, и тя демонстрираше точно това. И докато съдебните лекари от мъжки пол можеха да се задяват с Кроу, за нея това не бе позволено; с бариерите трябваше да се съобразяват, а границите да бъдат ясно очертани, в противен случай той щеше да намери начин да накърни авторитета й.

Мора сложи ръкавици и хартиени терлици върху ботушите си. Прокара лъча на фенерчето си из стаята и видя светлината му отразена от метални повърхности. Огромен хладилник и метални плотове. Многобройни котлони и фурни.

— Тук се е помещавал италианският ресторант „При мама Кортина“ — поясни Кроу, — докато бизнесът не западнал и „Мама“ обявила фалит. Сградата е била конфискувана преди две години и двата й входа са били заключени с катинар. Но вратата към алеята изглежда така, сякаш е била разбита преди известно време. Цялото кухненско оборудване е предназначено за търг, но не знам кой би го купил — толкова е мръсно. — Насочи лъча на фенерчето си към газовите котлони, където събиралата се в продължение на години мазнина се бе сгъстила до твърда черна кора. Светлината накара група хлебарки да се разбягат. — Това място гъмжи от тях. Как биха могли да устоят на всичката тази мазнинка.