Тес Геритсън - Грешникът

Когато отново включиха осветлението, тя не виждаше вече лекаря с измачкани дрехи. Виждаше човек, чиято цел го правеше велик като самия живот. Тя, която настояваше за реда и логиката в живота, бе привлечена от този мъж с почти плашеща целеустременост, чиято работа го отвеждаше до най-хаотичните места по света.

А какво ли беше видял той в нея? Определено не сестра по призвание. Тя обаче внасяше стабилност и спокойствие в живота му. Тя балансираше чековата им книжка и организираше домакинството, тя чакаше вкъщи, докато той пътуваше от криза към криза, от континент на континент. Куфарът бе неизменен спътник в наситения му с адреналин живот.

„Дали този живот не беше много по-щастлив без мен?“ — помисли си Мора. Той не й изглеждаше особено щастлив, като го гледаше сега, седнал край кухненската й маса, да отпива кафе. В много отношения си беше предишният Виктор. Косата му беше малко по-дълга от необходимото, ризата се нуждаеше от едно хубаво изглаждане, ръбовете на якичката му бяха леко оръфани — все доказателства за презрението му към повърхностното. В други отношения обаче беше различен. Беше един по-стар, по-уморен Виктор, който изглеждаше притихнал, дори тъжен, а огънят му бе поуталожен от зрелостта.

Младата жена седна, след като сервира своето кафе, и двамата се спогледаха през масата.

— Трябваше да проведем този разговор преди три години — произнесе той.

— Преди три години нямаше да ме изслушаш.

— Ти опита ли? Каза ли поне веднъж какво чувстваш? Сподели ли, че ти е писнало да бъдеш съпруга на активист?

Мора сведе поглед към кафето си. Не, не му беше казала. Беше таила всичко вътре в себе си, така както задържаше всички емоции, които я безпокояха. Гняв, обида, отчаяние — всички те я караха да чувства, че губи контрол над себе си и над своя живот и че не е в състояние да търпи повече това положение. Когато най-сетне бе подписала документите за развода, се бе почувствала неестествено дистанцирана от ставащото.

— Нямах представа колко ти е трудно — додаде той.

— Щеше ли да се промени нещо, ако ти бях казала?

— Можеше да опиташ.

— И ти какво щеше да направиш? Да си подадеш оставката в One Earth? Нямаше място за компромис. Ролята на свети Виктор ти допадаше прекалено много. Всички тези награди, всички похвали. Никой не се появява на кориците на „Пийпъл“, защото е добър съпруг.

— Мислиш, че го правя заради това? Заради вниманието, заради известността? Божичко, Мора. Знаеш колко е важно това. Поне ми се довери.

Младата жена въздъхна.

— Прав си, не беше справедливо от моя страна. Но и двамата знаем, че нямаше да го направиш.

— Да, нямаше да го направя — съгласи се той и побърза да добави: — Но тогава не знаех колко много щеше да ми липсваш.

Тя остави тези думи да минат покрай нея, без да реагира. Остави помежду им да се възцари мълчание. Всъщност не знаеше какво да каже; признанието му я беше шокирало.

— Изглеждаш страхотно — продължи Виктор. — И изглеждаш доволна. Доволна ли си?

— Да.

Отговорът й беше прекалено бърз, прекалено автоматичен. Мора усети, че се изчервява.

— Справяш ли се с новата работа?

— Непрекъснато ме поставя пред някакво предизвикателство.

— По-забавно ли е, отколкото да тероризираш студентите по медицина в Калифорнийския университет?

Тя се засмя.

— Не съм тероризирала студентите по медицина.

— Може би те не са на същото мнение.

— Просто имах високи изисквания, това е всичко. И те почти винаги отговаряха на тях.

— Ти беше добър учител, Мора. Сигурен съм, че университетът с радост би те приел обратно.

— Е, всички се движим напред, нали?

Усещаше погледа му върху лицето си и умишлено се стараеше изражението й да бъде непроницаемо.

— Вчера те видях по телевизията — каза той. — Във вечерните новини. Във връзка с нападението на монахините.

— Надявах се камерите да не ме хванат.

— Видях те веднага. Ти точно излизаше през портите на манастирския двор.

— Това е един от рисковете на професията. Вечно си пред очите на обществеността.

— Особено в този случай. Предаваха го всички телевизии.

— Какво казаха за него?

— Че няма заподозрени. Че мотивът остава неизвестен. — Младият мъж поклати глава. — Звучи напълно нелогично — да атакуваш монахини. Освен ако става въпрос за сексуално насилие.

— И това го прави логично?

— Знаеш какво имам предвид.

Да, знаеше го, и познаваше Виктор достатъчно, за да не се обиди от коментара му. Наистина съществуваше разлика между хладната пресметливост на сексуалния насилник и психопата, който живее откъснат от реалността.