Тес Геритсън - Грешникът

— Да, Луиз?

— Детектив Ризоли е на първа линия. Можете ли да отговорите?

Младата жена свали ръкавиците и се приближи до телефона.

— Ризоли? — започна тя.

— Здравей, докторке. Изглежда имаме нужда от теб тук.

— Какво има?

— При езерцето сме. Беше ни нужно време, докато изгребем всичкия лед.

— И приключихте ли?

— Да. Открихме нещо.

Вятърът брулеше въздуха на открито, шибаше палтото на Мора и развяваше вълнения й шал, докато тя минаваше през задната манастирска порта. Веднага видя мрачната групичка от полицаи, които очакваха идването й на брега на езерцето. Върху падналия сняг се бе образувала ледена коричка, която хрущеше под подметките на ботушите й като карамелизирана захар. Усещаше вперените в нея погледи — монахините я наблюдаваха откъм портата отзад, отпред представителите на полицията очакваха приближаването й. Тя беше самотната фигура, движеща се през този бял свят, и в следобедната тишина всеки звук изглеждаше преувеличен, от хрускането под ботушите до звука от дишането й.

Ризоли се отдели от чакащата групичка и тръгна към д-р Айлс.

— Благодаря, че дойде толкова бързо.

— Значи Нони се оказа права за езерцето с патиците.

— Да. Тъй като Камий е прекарвала толкова време тук, не се изненадвам, че се е сетила да използва езерото. Ледът беше все още сравнително тънък. Вероятно се е образувал само преди ден-два. — Джейн погледна към водата. — Натъкнахме се на него при третото минаване.

Езерцето беше малко, плосък черен овал, който през лятото отразяваше облаците в синьото небе и прелитащите птици. В единия му край се извисяваше папур, наподобявайки покрити с лед сталагмити. Снегът наоколо беше здраво изпотъпкан и белотата му беше размесена с кал.

Току край водата лежеше мъничка форма, покрита с чаршаф за еднократна употреба. Мора коленичи до нея и детектив Фрост мрачно повдигна чаршафа, за да открие пеленачето, покрито с мокра кал.

— Изглежда са го задържали долу с камъни — поясни той. — Затова е седяло на дъното. Все още не сме го разповили. Решихме да те изчакаме.

Мора свали вълнените си ръкавици и на тяхно място сложи латексови. Те не защитаваха от студа и пръстите й се вледениха бързо, докато махаше външния слой муселин. От него изпаднаха два камъка колкото човешки юмрук. Следващият слой беше също толкова мокър, но не кален. Това беше вълнено, пастелносиньо одеялце. „Цвят номер едно за повиване на бебе — помисли си тя. — Одеялце, предназначено да му топли.“

Пръстите й вече се бяха вдървили и станали непохватни. Вдигна единия край на одеялцето, колкото да зърне едно краче. Миниатюрно, почти като на кукла, с тъмна, мраморносиня кожа.

Нямаше нужда да види повече.

Покри го отново с чаршафа. Изправи се и погледна Ризоли.

— Да го пренесем направо в моргата. Там ще довършим разповиването.

Джейн кимна и сведе безмълвно поглед към вързопчето. Мокрите пелени започваха да се втвърдяват на ледения вятър.

— Как е могла да го направи? — промълви Фрост. — Да си изхвърли просто така бебето във водата?

Мора свали латексовите ръкавици и напъха безчувствените си пръсти във вълнените. Светлосиньото вълнено одеялце, с което беше увито бебето, не й излизаше от главата. Топло одеялце, като ръкавиците й. Камий можеше да го увие в каквото и да е — вестници, стари чаршафи, парцали — но беше избрала да го увие в одеялце, сякаш за да го защити, да го изолира от ледената вода в езерцето.

— Имам предвид — да удавиш собственото си дете — продължаваше Фрост. — Трябва да се е била побъркала.

— Бебето може вече да е било мъртво.

— Добре, значи първо го е убила. Пак означава, че е луда.

— Не можем да разчитаме само на предположения. Нека изчакаме резултатите от аутопсията. — Мора погледна към манастира. Три монахини стояха като тъмни духове край задната порта. — Казахте ли вече на Мери Клемънт? — обърна се тя към Ризоли.

Джейн не отговори. Погледът й все още беше вперен в това, което им беше предало езерото. Един чифт ръце беше предостатъчен, за да пъхне вързопчето в огромния плик за трупове и да затвори с едно движение ципа. Тя трепна при звука от гласа й.

— Сестрите знаят ли? — попита д-р Айлс.

Ризоли най-сетне я погледна.

— Казахме им какво намерихме.

— Трябва да имат представа кой е бащата.

— Отричат дори вероятността да е била бременна.

— Но доказателството е тук.

Джейн изсумтя.

— Вярата е по-силна от доказателствата.