Тес Геритсън - Грешникът

— Без да ни каже защо.

— Полицейските разследвания обикновено се правят при максимална секретност.

— Защото ни нямахте доверие. Нали?

Мора се вгледа в обвинително гледащите очи на Мери Клемънт и установи, че не може да отговори по друг начин, освен с истината.

— Нямахме друг избор, освен да действаме предпазливо.

Вместо да я разгневи още повече, честният отговор изглежда разпръсна обидата на игуменката. Внезапно тя придоби изтощен вид, облегна се назад в стола си и се превърна в крехката възрастна жена, каквато беше всъщност.

— Що за свят е това, когато дори на нас не може да ни имат доверие.

— Както на всички останали, преподобна майко.

— Но точно за това става дума, д-р Айлс. Ние не сме като всички останали. — Каза го без нотка на превъзходство. По-скоро в гласа й прозвучаха тъга и смут. — Можехме да ви помогнем. Можехме да ви сътрудничим, ако знаехме какво търсите.

— Наистина ли нямахте представа, че Камий е бременна?

— Откъде бихме могли да имаме? Когато детектив Ризоли ми го съобщи тази сутрин, не й повярвах. Все още не мога да го повярвам.

— Страхувам се, че доказателството бе открито в езерцето.

Игуменката като че ли потъна още по-дълбоко в стола си и се смали. Сведе поглед към изкривените си от артрита ръце. Съзерцава ги дълго в мълчание така, сякаш не бяха нейните. Най-сетне произнесе тихо:

— Как е възможно да не сме разбрали?

— Възможно е бременността да бъде скрита. Известни са случаи, в които момичета в пубертета са успявали да я скрият дори от своите майки. Някои жени отричат това дори пред себе си, докато не настъпи моментът да родят. Самата Камий също е отричала. Трябва да призная, че откритието ми при аутопсията ме свари напълно неподготвена. Най-малко съм очаквала да открия това в една…

— Монахиня — довърши вместо нея Мери Клемънт.

Погледна я право в очите.

— С това не искам да кажа, че монахините не са хора.

Игуменката се усмихна едва забележимо.

— Благодаря, че го осъзнавате.

— И е била толкова млада…

— Мислите ли, че само младите се борят с изкушението?

Мора си помисли за собствената си неспокойна нощ. За Виктор, който спеше от другата страна на коридора.

— През целия си живот — продължи игуменката — сме изкушавани от едно или от друго. Изкушенията се променят, разбира се. Когато сме млади, приемат вид на красиво момче. После на сладки или храна. А когато те настигнат старостта и умората — просто възможността да поспиш един час повече сутрин. Толкова много дребни желания и ние сме също толкова уязвими от тях, колкото и другите, само дето не ни е позволено да го признаем. Нашият обет ни отделя. Монашеството може да носи радост, д-р Айлс. Но съвършенството изисква упорит труд и въпреки всичко никой от нас не може да го достигне.

— Още по-малко една толкова млада жена.

— Задачата не се улеснява с възрастта.

— Камий беше едва двайсетгодишна. Трябва да е имала известни съмнения, когато е приела окончателно монашеството.

Игуменката не отговори веднага. Взираше се през прозореца, който гледаше към някаква гола стена. Гледка, която всеки път, когато погледнеше навън, й напомняше, че нейният свят е затворен между камъни.

— Аз бях на двайсет и една, когато приех монашеството.

— И имахте ли съмнения?

— Нито едно. — Погледна към своята събеседница. — Аз знаех.

— Как така?

— Защото Господ ми говореше.

Мора не каза нищо.

— Знам какво си мислите. Че само психичноболните чуват гласове. Само психичноболните чуват как им говорят ангели. Вие сте лекар и вероятно виждате всичко през очите на учения. Ще обясните, че това е било само сън. Или химически дисбаланс. Временен пристъп на шизофрения. Знам всички теории. Знам какво разправят за Жана д’Арк — че са изгорили на кладата една побъркана. И вие мислите така, нали?

— Страхувам се, че не съм религиозна.

— Но някога сте били.

— Отгледана съм като католичка. Това бе вярата на родителите, които ме осиновиха.

— Тогава сте запозната с живота на светците. Много от тях са чували Божия глас. Как ще го обясните?

Мора се поколеба, защото онова, което смяташе да каже, вероятно щеше да обиди събеседницата й.

— Слуховите халюцинации често се интерпретират като религиозно преживяване.

Мери Клемънт като че ли не се обиди, както бе очаквала съдебната лекарка. Тя просто впери поглед в нея.

— Аз изглеждам ли ви психичноболна?

— Ни най-малко.

— Но ви казвам, че някога чух гласа на Бог. — Отмести отново очи към прозореца. Към сивата стена, по чиито камъни проблясваше лед. — Вие сте едва вторият човек, на когото го казвам, защото знам какво си мислят хората. Аз самата нямаше да повярвам, ако не се беше случило с мен. Ако си само на осемнайсет години и Той те призове, какъв избор имаш, освен да Го послушаш? — Отпусна се назад на облегалката и додаде тихо: — Аз имах любим. Мъж, който искаше да се ожени за мен.