Мери Кларк - Обява за запознанства

Винс усети как целият изтръпна, така както изтръпваше всеки път, когато надушваше следа.

— Продължавайте, докторе.

Личеше, че Вайс се притеснява.

— Младата приятелка на моята пациентка казала, че се запознала с него, след като отговорила на негова обява за запознанства и никак не се учудила, че скрил от нея истинското си име. Споделила, че нещо у него определено я смущавало.

Винс усещаше, че Вайс нарочно подбира думите си.

— Докторе — обърна се той към него, — разбирате пред какво сме изправени. Трябва да бъдете откровен с мен. Кажете ми искрено, какво мислите за доктор Майкъл Наш?

— Смятам, че не е етично от негова страна чрез измама да събира информация за професионална книга — предпазливо каза Вайс.

— Избягвате да кажете цялата истина — отвърна му Винс. — Ако сте на свидетелската банка, как щяхте да го опишете?

Вайс погледна встрани.

— Самотник — категорично заяви докторът. — Потиснат. Приятен на повърхността, но дълбоко в себе си антисоциален. Вероятно има тежки смущения, които са започнали да се проявяват още в детството му. Във всеки случай по природа е двуличен и е в състояние да заблуди повечето професионалисти.

Крис усети как кръвта започна да пулсира в слепоочията му.

— Среща ли се Дарси с този тип?

— Да — прошепна Нона.

— Докторе — припряно продължи Винс, — искам незабавно да се свържа с тази млада жена, за да разбера каква обява е пуснал.

— Моята пациентка я донесе, за да ми я покаже — отвърна Вайс. — Обявата е в кабинета ми.

— Спомняте ли си дали започва с „Обича музиката, обича да танцува“? — попита Винс.

Едновременно с отговора на Вайс „Да, да, точно така“ се включи и бийпърът на Винс. Той сграбчи телефона, набра някакъв номер и изръмжа името си. Нона, Крис, Вайс и Ърни бяха застинали в пълна тишина и гледаха как бръчките по челото на Винс стават все по-дълбоки. Преди да сложи слушалката на мястото й, той им каза:

— Току-що се е обадил онзи откачен, Лен Паркър. Следил е Дарси. Тя е излязла от бара и се е качила на същата голяма кола, с която е потеглила и Ерин Кели вечерта, когато е изчезнала — замълча, после лаконично продължи: — Черен мерцедес, регистриран на името на доктор Майкъл Наш от Бриджуотър, Ню Джърси.

— Имаш друга кола?

— Тази използвам обикновено, когато излизам от града.

— Рано се върна от конференцията.

— Докладчикът, когото трябваше да заместя, се почувствал добре и все пак реши да отиде.

— Много хубаво. Майкъл, много си мил, но мисля, че трябва да се прибера колкото може по-рано днес.

— Какво вечеря снощи?

— Готова супа — Дарси се усмихна.

— Отпусни глава и почивай. Поспи, ако можеш. Госпожа Хюз е запалила камината, приготвила е страхотна вечеря, а след това ще можеш да спиш през целия път обратно — протегна се и нежно я погали по косата. — Лекарска заповед, Дарси. Знаеш, че обичам да се грижа за теб.

— Хубаво е да се грижат за теб. Ох! — тя се пресегна за радиотелефона. — Имаш ли нещо против, ако се обадя на секретарката си? Обещах да й позвъня.

Той сложи ръката си върху нейната и леко я стисна.

— Ще се наложи да почака, докато стигнем у дома. Телефонът е повреден. Сега ти просто се отпусни.

Дарси знаеше, че Бев щеше да бъде там поне още няколко часа. Затвори очи и започна да се унася. Беше вече заспала, преди да стигнат тунела „Линкълн“.

— Ще претърсим апартамента на Наш — каза Винс. — Но той не би я завел нито там, нито в кабинета си. Портиерът би ги видял.

— Дарси ми каза, че имението му в Бриджуотър е четиристотин акра. Ходи там два пъти — Нона здраво стискаше бюрото отстрани, за да престане да трепери.

— В такъв случай, ако й е предложил тази вечер да отидат там, тя няма да бъде подозрителна — Винс почувства как го обзема гняв.

Ърни се върна от съседната стая.

— Говорих с нашите наблюдатели. Дъг Фокс си е у тях в Скарсдейл. Джей Стратън е на Парк Лейн с някаква от неговите жени.

— В такъв случай те отпадат. — „Сега вече започвам да разбирам“, гневно си помисли Винс. — Наш се е записал на телефонния секретар на Ерин с молба да му се обади у тях същата вечер, когато я е качил на колата си. Въобще не помислих да проверя това. С престорен глас се обажда на секретарката на Дарси и сигурно така е извъртял нещата, че секретарката му е казала къде да намери Дарси. Знаем, че Дарси му има доверие.

Естествено, че ще се качи на колата му. И ако онази откачалка Паркър не я беше проследил, тя също щеше да се изпари във въздуха.