Мери Кларк - Обява за запознанства

Ами ако това е същият мъж, който беше убил Ерин Кели? Трябваше ли да се обади на агента от ФБР? Казваше се Д’Амброзио. Лен имаше визитната му картичка.

Щяха ли да го помислят за луд?

Ерин Кели го беше изоставила, а Дарси Скот отказа да вечеря с него.

Ала и той се бе държал лошо с тях.

Може би трябваше все пак да се обади.

Беше прахосал сума ти пари по таксита да следи Дарси през последните няколко дни.

А телефонният разговор щеше да му струва само една монета.

Крис се обърна с гръб към прозореца. Искаше да попита нещо. Винс Д’Амброзио току-що бе влязъл обратно в стаята.

— Знаете ли дали тази вечер Дарси има среща с някой от онези проклети обяви? — настоятелно попита той.

Винс забеляза тревогата в очите му и не обърна внимание на войнствения му тон. Разбираше, че не е насочен към него.

— Разбрах от Нона, че Дарси искала да се прибере рано тази вечер.

— Така беше — усмивката изчезна от лицето на Нона. — Когато се обадих в службата, секретарката й каза, че щяла да се прибере направо от хотела, който сега ремонтира.

— Така е, но нещо е променило намеренията й — отвърна Крис: — Секретарката й звучеше много тайнствено.

— Кой е служебният й номер? — Винс грабна слушалката. Когато Бев отговори, той й се представи. — Интересуват ме плановете на госпожица Скот. Ако ги знаете, бих искал да ги чуя.

— Предпочитам да й кажа тя да ви се обади… — започна Бев, но беше прекъсната.

— Слушайте, госпожице, нямам никакво намерение да се меся в личния й живот, но ако става дума за обява за запознанства, искам да знам. Ние сме много близо до разрешаването на този случай, но все още никой не е в затвора.

— Добре, но обещайте да не се намесвате…

— Къде е Дарси Скот?

Бев му каза. Винс остави номера на Нона.

— Щом се чуете с нея, помолете госпожица Скот веднага да ми се обади — той затвори телефона. — Отишла на среща с някаква жена, която твърдяла, че била видяла Ерин Кели да си тръгва от „Едис Орора“ вечерта, когато изчезнала, и можела да опише мъжа, с когото Ерин се била срещнала извън бара. Жената не се обадила досега, тъй като тогава била с чужд мъж.

— Вярваш ли на тази история? — попита го Нона.

— Не ми харесва онова, което чух. Но все пак, ако срещата на Дарси е в онзи бар, няма нищо страшно. Колко е часът?

— Шест и половина — каза доктор Вайс.

— В такъв случай Дарси трябва всеки момент да се обади на секретарката си. Трябвало е да чака жената само до шест часа.

— Не се ли случи същото с Ерин Кели? — намеси се Крис. — Доколкото знам, е отишла в „Едис Орора“, чакала е, не се появил никой и е изчезнала.

Винс усети как по гърба му започнаха да полазват тръпки.

— Ще се обадя там. — Когато се свърза с бара, изстреля няколко въпроса, изслуша отговорите и тресна слушалката. — Барманът казва, че млада жена, която отговаря на описанието на Дарси, преди няколко минути е излязла от бара. Била е сама.

Крис тихо изруга. С болезнена яснота се спомни мига, когато преди петнадесет години откри тялото на Нан.

Една служителка почука на полуотворената врата.

— Господин Сизек от ФБР казва, че го очаквате — обърна се тя към Нона.

— Доведете го.

Докато влизаше, Сизек се опитваше да извади от здравия хартиен плик дебелия списък за театралното събитие. Нещо се бе запънало. Когато се опита по-силно да ги издърпа, кламерът падна и страниците се разпиляха. Нона и д-р Вайс се спуснаха да му помогнат да ги събере.

Винс забеляза, че Крис стискаше и отпускаше юмруци.

— Имаме сериозни основания да подозираме двама души — каза той на Крис, — и двамата са под наблюдение.

Доктор Вайс се загледа в една от страниците, които бе вдигнал, и, като че ли мислеше на глас, каза:

— Мислех, че е прекалено зает със своите обяви за запознанства, за да ходи на такива увеселения.

Винс бързо го стрелна с поглед.

— Кого имате предвид?

Вайс изглеждаше смутен.

— Доктор Майкъл Наш. Извинете ме. Забележката беше непрофесионална.

— При тези обстоятелства няма нищо непрофесионално — рязко го прекъсна Винс. — Може да се окаже изключително важно, че доктор Наш е бил на бенефиса. Вие май че не го харесвате. Защо?

Погледите на всички се обърнаха към Вайс. Той приличаше на човек, който сякаш спори със себе си, и след малко бавно каза:

— Това, което ще ви кажа, не трябва да излиза от тази стая. Една от предишните пациентки на Наш, която сега се консултира с мен, го е видяла в ресторант с млада жена, която тя познавала. Следващия път, когато се срещнали, тя се пошегувала с нея.