Мери Кларк - Пак ще се срещнем

Марта потръпна.

— О, Една, зная. Сутринта го чух по новините. Ужасно е. Би трябвало да пратят бедното момиче не в затвора, а в психиатрия. Но не бива да се разстройваш толкова, че да напускаш дома си.

— Имаш право. Вече трябва да вървя. По-късно пак ще си поговорим.

Когато се прибра в къщата си, Марта бе замръзнала от студ и реши, че има нужда от чаша чай. Когато го запари, тя седна на масата и бавно започна да отпива от ароматната течност. „Клетата Една — помисли си възрастната жена. — Изпитва угризения, че напусна работата си при Моли, но нямаше друг избор, разбира се. На първо място стои Уоли… Като се замислиш — с въздишка си напомни тя, — това само идва да покаже, че щастието не се купува с пари. Цялото богатство на Карпентър не е в състояние да спаси Моли от затворническата килия.“

Спомни си за известното и богато семейство от Гринидж, за което бяха говорили по сутрешните новини. Беше чела за Наташа Колбърт, момичето, останало в кома цели шест години. Когато починала, бедната й майка била смазана от скръб, получила инфаркт и нямало изгледи да оживее. „Може би Господ ще се смили над нея, ако я прибере при себе си — поклати глава тя. — Цялата тази мъка…“

Марта отмести назад стола си и се върна на втория етаж, за да продължи с подреждането на скрина. През цялото време не преставаше да я гризе натрапчиво усещане. Накрая осъзна каква е причината. „Една ще припадне, ако разбере, че Уоли ме е питал дали може да се сбогува с Моли Лаш и че аз съм му отговорила утвърдително. О, я стига — реши тя, — сигурно просто така си е дрънкал, както обикновено. Така или иначе, утре заминават. Няма смисъл да разстройвам бедната Една, като й го споменавам. И без друго си има достатъчно грижи.“

Когато се раздели със сестрата на Анамари, Фран Симънс поседя няколко минути в автомобила си й обмисли следващите си стъпки. Едно беше Гари Лаш и Питър Блак да са объркали лекарството на пациентка, в резултат на което тя е изпаднала в кома, и друго — после умишлено да са прикрили грешката си. Колкото и да беше ужасно, това обаче не можеше да се сравнява със съзнателното използване на експериментално средство, за да сложат край на живота й. Но очевидно Анамари Скали беше вярвала в последното.

„А щом тя е присъствала, но не е била в състояние да докаже подозренията си, как бих могла да се надявам аз да го докажа, и то след толкова време?“ — запита се Фран.

Според Луси Бонавентура, Анамари й казала, че Питър Блак не само е допуснал тази грешка, но и навярно е убил възрастна пациентка. Дали това можеше да се е превърнало в достатъчен мотив, за да убие и Гари Лаш? Неговата смърт елиминираше достоверен свидетел на престъплението.

Напълно възможно, реши тя. Ако човек повярваше, че лекар би могъл да убие хладнокръвно. Но защо?

В колата беше студено. Фран запали двигателя и включи отоплението на максимум. „Не е само заради температурата навън — помисли си репортерката. — Каквито и ужаси да са ставали в онази болница, те са причинили жестоки страдания на много хора. Но защо? Защо? Моли е била наказана за престъпление, което убедена съм, не е извършила. Анамари се е отказала от детето и работата, които е обичала, просто за да се самонакаже. Младо момиче е изпаднало в кома заради експериментално лекарство. Възрастна жена преждевременно е починала, бидейки включена в същия експеримент. И това са само случаите, които са ми известни. Възможно е да има и други. Господи, това би могло да продължава и сега — стъписано си помисли Фран. — Но кълна се, че отговорът на загадката е във връзката между Гари Лаш и Питър Блак. Трябва да има някаква причина, поради която Лаш е повикал Блак в Гринидж и буквално му е подарил партньорството в принадлежащата на семейството му болница.“

Покрай колата мина жена с куче и любопитно погледна към Фран. „Най-добре да тръгвам“ — каза си тя. Знаеше къде трябва да отиде сега — при Моли, за да се опита да открие какво се крие зад отношенията между Гари Лаш и Питър Блак. Ако успееше, може би най-сетне щеше да разбере какво е ставало в болницата.

На път за Гринидж позвъни в офиса си, за да провери дали има някакви съобщения. Гюс Бранд искаше да разговаря с нея. Имал да й каже нещо спешно.

— Преди да ме свържеш с него, виж дали информационният отдел ми е подготвил материал за Гари Лаш и Калвин Уайтхол — каза на секретарката си тя.

— Чака те на бюрото, Фран. Тази купчина ще ти стигне за цяла седмица, особено с всички неща за Калвин Уайтхол.