Мери Кларк - Пак ще се срещнем

— Какво ти е, Кал? Постоянно ми крещиш, докато най-лошото нещо, което изглежда съм извършила, е, че ти предложих за няколко дни да се откъснеш малко и да поиграеш голф.

— Джена, струва ми се, че дори само като четеш вестниците с всички репортажи за смъртта на онази медицинска сестра и ареста на Моли, би трябвало да разбираш защо съм в такова състояние. Би трябвало да ти е ясно, скъпа, че ако „Америкън Нашънъл“ успее да привлече другите здравноосигурителни фондове и след това атакува самия „Ремингтън“, измежду пръстите ни ще изтече цяло състояние. И двамата знаем, че се омъжи за мен заради онова, което мога да ти дам. Готова ли си да се откажеш от начина си на живот?

— Готова съм да призная нещо друго — ужасно съжалявам, че си взех почивен ден — рязко отвърна тя. Беше последвала Кал в кабинета му, разтревожена от очевидната му напрегнатост по време на закуската.

— Защо не отидеш да видиш Моли? — предложи съпругът й. — Сигурен съм, че се нуждае от утехата ти.

— Толкова ли е сериозно положението, Кал? — тихо попита Джена. — Ще ти кажа нещо — не като твоя съпруга, а като човек, който също се бори да постигне нещо. Познавам те. Колкото и да е тежко, ти ще измислиш начин, за да обърнеш нещата в твоя полза.

Мрачният смях на Калвин Уайтхол прозвуча като кучешки лай.

— Благодаря ти, Джена, имах нужда от тези думи. Мисля, че имаш право.

— Наистина ще отида при Моли. Когато я видях в сряда вечерта, много се изплаших за нея. Беше страшно потисната. Вчера се чухме по телефона, след като госпожа Бари напусна. Стори ми се съкрушена след поредния удар.

— Вече ми разказа за това.

— Зная. Ясно ми е също, че си съгласен с госпожа Бари. И ти не би искал да останеш насаме с Моли, нали?

— Точно така.

— Кал, госпожа Бари дала на Моли двайсетина хапчета за сън, които докторът предписал на сина й. Това ме тревожи. Страхувам се, че в това състояние може да й хрумне да…

— Да се самоубие ли? Каква чудесна идея! Това би отговаряло точно на лекарските прогнози. — Кал погледна над рамото на жена си. — Не се притеснявай, Рита, можеш да ми донесеш пощата.

Когато прислужницата влезе в стаята, Джена заобиколи бюрото и целуна мъжа си по главата.

— Не се шегувай с тези неща, Кал, моля те. Опасявам се, че Моли наистина замисля да се самоубие. Сам я чу онази вечер.

— Не се шегувам. Тя ще си направи услуга, ако избере тази възможност. Ще направи услуга и на много други хора.

Марта Джоунс знаеше, че само Уоли би могъл толкова упорито да звъни на вратата. Тя беше на втория етаж и подреждаше скрина с бельото. Възрастната Жена търпеливо въздъхна и забърза надолу по стълбището, въпреки болките от артрита в коленете.

Уоли стоеше на прага, пъхнал ръце в джобовете си, със сведена глава.

— Може ли да вляза? — с безизразен глас попита той.

— Знаеш, че винаги си добре дошъл, миличък.

Младият мъж пристъпи напред.

— Не искам да заминавам.

— Закъде не искаш да заминаваш, миличък?

— За Калифорния. Мама събира багажа. Тръгваме утре сутрин. Не обичам да пътувам дълго време с кола. Не искам да заминавам. Дойдох да се сбогувам.

„В Калифорния ли? — зачуди се Марта. — Че защо?“

— Уоли, сигурен ли си, че майка ти е казала „Калифорния“?

— Да, Калифорния. Сигурен съм. — Той неспокойно запристъпва от крак на крак, после сбърчи лице. — Искам да се сбогувам и с Моли. Няма да й досаждам, но не искам да замина, без да се сбогувам с нея. Мислиш ли, че мога да се сбогувам с Моли?

— Не виждам защо да не го направиш.

— Довечера ще отида при нея — измърмори той.

— Какво казваш, миличък?

— Трябва да си вървя. Мама иска да отида в клуба.

— Чудесна идея. Ти винаги ходиш с удоволствие там, Уоли. Чуй, не те ли вика майка ти? — Тя отвори вратата. Една стоеше на стъпалата пред къщата и търсеше сина си с поглед.

— Уоли е тук — провикна се. Марта. — Хайде, Уоли. — Любопитството я накара да прекоси моравата, без да си прави труда да облича палто. — Една, вярно ли е, че заминавате за Калифорния?

— Влизай в колата, Уоли — нареди Една Бари. — Закъсняваш, знаеш го. — Той неохотно се подчини и затръшна вратата след себе си.

Една се завъртя към съседката си.

— Марта — прошепна тя. — Не зная дали ще стигнем до Калифорния или до Тимбукту, но трябва да се махна оттук. Всеки път щом включа телевизора, като че ли чувам все нови лоши новини за Моли. Последната е, че комисията по условно освобождаване щяла да заседава в понеделник. Прокурорът искал да я върнат в затвора. Ако постигне своето, тя ще трябва да доизлежи присъдата си за убийството на доктор Лаш.