Мери Кларк - Пак ще се срещнем

— В болниците стават случайни грешки, госпожице Симънс, Всички го знаем. Според Анамари, младата жена тичала, спънала се и получила травма. Когато я докарали в спешното отделение, била обезводнена. Вместо обичайния солен разтвор, доктор Блак й дал някакво експериментално лекарство и тя изпаднала в кома.

— Но това наистина е ужасно!

— Анамари била длъжна да докладва за случая, но не го направила заради молбата на доктор Лаш. Няколко дни по-късно обаче чула доктор Блак да му казва: „Този път го дадох на подходящ пациент. Веднага подейства.“

— Искате да кажете, че са провеждали експерименти с пациентите, така ли? — шокира се Фран.

— Мога само да ви предам малкото, което съм чувала от Анамари. Обикновено не говореше за това. Но явно имаше нужда да сподели с някого, защото се отпускаше, когато пийнеше чаша-две вино. — Луси замълча и отново впери поглед в кафето си.

— Има ли нещо друго? — внимателно попита Фран. Трябваше да научи всичко, което знаеше Луси, но не искаше да я плаши с прекалената си настойчивост.

— Да. Анамари ми каза, че на другата вечер, след като момичето изпаднало в кома, починала възрастна жена, която била получила два инфаркта и от известно време лежала в болницата. Сестра ми не беше сигурна, но подозираше, че са й дали от същото експериментално лекарство и че очевидно тя била „подходящата пациентка“, за която говорел доктор Блак, защото тази седмица не бил починал никой друг и защото доктор Блак бил влизал в нейната стая, без да отбележи нищо в картона й.

— Защо Анамари не е съобщила за тази смърт?

— Нямала абсолютно никакви доказателства за втория случай, а когато направили изследвания на момичето, резултатите не показвали присъствие на подозрителни вещества. Анамари обаче разговаряла с доктор Блак и го попитала защо не е записал лекарството в картона на възрастната жена. Той й казал, че не знаела какво говори и я предупредил, че ако започнела да разпространява безпочвени слухове, щял да я съди за клевета. Когато го попитала за младата жена, Блак отговорил, че още в линейката сърдечната й дейност била нарушена.

Луси замълча и отново доля чашата си.

— Помъчете се да я разберете. Отначало Анамари смятала, че първият инцидент е случайна грешка. Тя беше влюбена в Гари Лаш и дори вече знаеше, че е бременна от него, макар да не му беше казала. Не можеше да повярва, че би могъл да направи нещо лошо и не желаеше да причинява неприятности нито на него, нито на болницата. Но после, докато се колебаеше все пак как да постъпи, убиха Джак Мороу и тя се уплаши. Според нея, той започнал да подозира, че в болницата става нещо нередно, но това било само подозрение. Спомена, че искал да й даде да скрие някакви материали, папка с документи или нещо подобно, но не успял. Две седмици по-късно беше убит и Гари Лаш. Анамари изпадна в ужас.

— Още ли го обичаше? — попита Фран.

— Накрая не. Той я избягваше и тя бе започнала да се страхува от него. Когато му съобщила, че е бременна, Лаш й казал да направи аборт. Беше убедена, че ако не съществуваха ДНК-тестовете, щял да се закълне, че детето не е от него. Смъртта на Джак Мороу беше жесток удар за Анамари. Въпреки връзката си с доктор Лаш, според мен тя винаги е обичала Джак. После ми показа снимката на доктор Лаш. „Бях полудяла по него — рече ми тя. — Гари знае как да завърти главата на една жена. Той просто използва хората.“

— Анамари смяташе ли, че нередностите в болницата продължават дори след убийството на Гари Лаш?

— Нямаше как да знае. И освен това, скоро посвети цялата си енергия на бебето, което носеше. Госпожице Симънс, ние умолявахме Анамари да го запази. Щяхме да й помогнем да го отгледа. Но тя го даде за осиновяване, защото смяташе, че не е достойна за майка. Каза ми: „Какво ще обясня на детето си — че съм въртяла любов с баща му, който е бил убит заради това ли? Когато ме попита какъв е бил баща му, трябва ли да му отговоря, че е представлявал опасност за пациентите си и е предавал хората, поверили му живота си?“

— Анамари е казала на Моли, че като лекар и съпруг, Гари Лаш не заслужавал да лежи в затвора заради него — рече Фран.

Луси се усмихна.

— Типично в нейния стил.

— Не мога да изразя колко съм ви признателна, госпожо Бонавентура. И разбирам колко ви е тежко.

— Да, така е. Но преди да си тръгнете, искам да ви покажа нещо. — Луси отиде в спалнята и й донесе снимките от тоалетката. — Това е Анамари с бебето. Вижте колко е млада. През първите пет години осиновителите й пращаха снимки от рождените му дни. Това е момченцето, от което сестра ми се отказа. Тя плати ужасна цена за грешката си. Ако Моли Лаш наистина е невинна, надявам се, че ще успеете да го докажете. Но й предайте, че по свой собствен начин Анамари също е била в затвор, навярно въображаем, но достатъчно мъчителен. И ако искате да научите от кого се е страхувала, имате право, мисля, да знаете, че това не беше Моли Лаш. Според мен, човекът, който я ужасяваше, беше доктор Питър Блак.