Мери Кларк - Пак ще се срещнем

Фран се засмя.

— Има ли Нобелова награда за щедрост?

Пъхнала ръце в джобовете си и свела глава — „позата за мислене на Франи“, както го наричаха доведените й братя тя се върна в стаята си.

„Движа се по инерция още от деня, в който чаках Моли да излезе от затвора «Найънтик» — призна пред себе си Фран. — Всичко вече е зад гърба ми, но все още продължавам да си лижа раните.“

Бяха се случили толкова много неща. С надеждата да избегне заплашващата го смъртна присъда Лу Нокс с готовност беше съобщил всичко, което знаеше за Кал Уайтхол и загадъчните събития в болницата „Лаш“. Оказа се, че с пистолета, открит в джоба му, когато го бяха арестували във фермата, е бил убит доктор Джак Мороу.

— Кал ми каза, че Мороу бил от онези хора, дето винаги мътели водата — обясни на полицаите той. — Задавал прекалено много въпроси за някои починали пациенти. Затова се погрижих за него.

Семейство Хилмър категорично разпознаха Лу като мъжа, когото бяха видели да седи в седана на паркинга пред „Морски фар“. Нокс обясни причината за убийството на Анамари:

— Тя можеше да докара голяма беля. Чула Лаш и Блак да приказват как се избавили от старицата с болното сърце. Освен това, заподозряла Блак, когато се прецакал с момичето на семейство Колбърт. На Кал пък му припари под краката, когато видял на календара на Моли, че имала среща с Анамари Скали в Роуейтън. Беше сигурен, че Анамари ще се раздрънка и пред Фран Симънс. А пък ако тя се разровеше, щеше да открие санитарите от линейката, на които беше платено да казват, че на път за болницата сърдечната дейност на Таша Колбърт се е влошила. После щеше да се наложи да се оправям и с тях. Така че беше много по-просто да очистя Скали.

„Когато започнеш да броиш хората, хладнокръвно убити, защото са били смятани за опасни, и прибавиш към тях онези, умрели в името на науката, направо тръпки те полазват — каза си Фран. И когато поставих случилото се е татко в същия контекст, осъзнах, че той също е бил жертва. Проявил е и слабост, разбира се, но Уайтхол е истинският виновник за смъртта му.“

Джейкъбс й бе показал ценните книжа, които Лу запазил като спомен за случая с баща й.

— Кал накарал Лу Нокс да излъже баща ви да купи акции за четирийсет хиляди долара — обясни й прокурорът. — Бил е убеден, че ще се хване на въдицата, защото благоговеел пред финансовия нюх на Уайтхол.

Кал Уайтхол разчитал баща ви да заеме парите от фонда за библиотеката. Той бил член на комисията заедно с него и също имал достъп до сметката. Благодарение на манипулациите му, четирийсетте хиляди станали четиристотин и баща ви разбрал, че нито може да ги върне, нито да докаже невинността си за останалите.

„И все пак е взел чужди пари, въпреки че го е смятал за заем — помисли си Фран. — Сега поне трябва да е доволен, защото второто «анонимно обаждане» на Лу не успя да ме изпрати на онзи свят.“

Тя щеше да отрази процесите на доктор Лоу, Калвин Уайтхол и Джена. По ирония на съдбата адвокатът на Джена очевидно щеше да пледира за непредумишлено убийство от наранена гордост, същото престъпление, за което шест години по-рано бе осъдена Моли.

„Зли хора — помисли си Фран. — Но ще си платят за това с много години в затвора. Хубавото обаче е, че «Ремингтън Хелт Мениджмънт» ще бъде погълната от «Америкън Нашънъл», и че ще бъде ръководена от добър човек. Моли продава къщата и се мести в Ню Йорк, където другия месец започва работа в списание. Филип е луд по нея, но тя има нужда от време, за да се излекува и да подреди живота си, преди да помисли за нова връзка. Той го разбира.“

Фран взе палтото си. „Прибирам се вкъщи. Уморена съм и трябва да си почина. Или пък това просто е пролетна умора“ каза си тя, загледана през прозореца към цветята пред Рокфелер Сентър.

Фран се обърна и видя, че на прага е застанал Тим Мейсън.

— Гледах те днес — каза той. — Стори ми се малко унила. Моята рецепта е веднага да дойдеш с мен на „Янки Стейдиъм“. Мачът започва след четирийсет и пет минути.

— Чудесно средство за справяне с меланхолията — усмихна се тя.

Тим я хвана за ръка.

— Вечерята ще е хотдог с бира.

— Твоето лекарство, помня. Само да не забравиш какво мисли майка ти по въпроса.

— Няма. Обаче ще ми е още по-приятно, ако направим малък залог за резултата.

— Този път аз съм за „Янките“, но ти давам три точки аванс.

Двамата влязоха в асансьора й вратата се затвори зад тях.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6093