Мери Кларк - Пак ще се срещнем

Според доктор Лоу, този медикамент не само не оставяше следи в кръвта, но и не причиняваше болка.

Педро вече чукаше на вратата на спалнята, за да му съобщи за неканените гости.

Доктор Питър Блак се изпъна на леглото. Той отпи последна глътка от скоча и заби иглата в ръката си. И въздъхна, когато за миг си помисли, че доктор Лоу имаше право поне за болката.

— Добре съм — каза Фран. — Сигурна съм, че нямам нищо счупено. — Беше отказала да отиде в болница и вместо това, заедно с доктор Лоу, се качи в полицейската кола, която ги откара в станфордската прокуратура. Оттам позвъни на домашния номер на Гюс Бранд и информира шефа си за събитията от вечерта. Той прехвърли връзката директно в ефир, докато по екрана излъчваха архивни кадри.

Когато полицията — и щатската, и местната — пристигна във фермата, доктор Лоу заяви, че иска да се предаде на властите и да направи пълни признания за медицинските си опити.

Застанал насред полето, огрян от все още бушуващия зад гърба му пожар, стиснал папките си в ръце, той се извини на Фран:

— Тази вечер можех да загина, госпожице Симънс, и всичко, което съм постигнал, щеше да си отиде заедно с мен. Незабавно трябва да ме запишете.

— Докторе — отвърна тя, — не мога да не отбележа, че макар да сте над седемдесетгодишен, вие определено преставате да разсъждавате философски, щом някой се опита да сложи край на собствения ви живот.

Щатските полицаи ги откараха в прокуратурата в Стамфорд. Фран даде показания пред прокурора Руди Джейкъбс.

— Записах разговора с доктор Лоу — каза му тя. — Само да се бях сетила да взема касетофона си, преди къщата да полети във въздуха…

— Нямаме нужда от записа ви, госпожице Симънс — отвърна Джейкъбс. — Съобщиха ми, че добрият доктор направо не млъква. Записваме го и на касетофон, и с видеокамера…

— Идентифицирахте ли мъжа, който се опита да ни убие?

— Естествено. Казва се Лу Нокс. От Гринидж е. Живее при Калвин Уайтхол и работи като негов шофьор. Очевидно изпълнява и разни други поръчки.

— Тежко ли е ранен?

— Няколко сачми са заседнали в рамото и ръката му, частично е обгорял, но ще се оправи. Чух, че и той се разприказвал. Знае, че сме го спипали и единствената му надежда да смекчи вината си е да ни окаже пълно съдействие.

— Арестувахте ли Калвин Уайтхол?

— Тъкмо го водят.

— Може ли да го видя? — с кисела усмивка попита Фран. — Бях съученичка с жена му, но не го познавам. Ще ми е интересно да видя човека, който се е опитал да ме взриви.

— Не виждам защо не. Последвайте ме.

Видът на оплешивяващия здравеняк с грубо лице и измачкана вълнена риза я изненада. Също както доктор Лоу и той не приличаше на снимките от списанията, нищо в този мъж не загатваше за Кал Всемогъщия, както го наричаше жена му. Всъщност, Фран трудно можеше да си представи Джена — красива, елегантна, изтънчена — омъжена за толкова грубоват човек.

„Джена! За нея ще е ужасно — помисли си тя. — Тази вечер трябва да е при Моли. Чудя се дали е научила… Уайтхол сигурно ще влезе в затвора — замислена за близкото бъдеще, си каза Фран. — Моли също не е окончателно оправдана. Освен, разбира се, ако не й помогне онова, което тази вечер открих за злодеянията в болницата «Лаш». Баща ми се самоуби, вместо да отиде в затвора. Каква странна връзка между нас, момичетата от «Крандън Академи» — животът и на трите ни по някакъв начин е белязан от затвора.“

— Господин Джейкъбс — обърна се към прокурора тя, — боли ме цялото тяло. Предполагам, че няма да откажете да ме закарате до вкъщи, нали?

— Естествено, госпожице Симънс.

— Но първо може ли пак да използвам телефона? Искам да проверя секретаря си.

— Разбира се. Елате в кабинета ми.

Имаше две съобщения. В четири часа й бе телефонирал Боби Бърк, барманът от „Морски фар“, за да й каже, че е открил двойката, вечеряла в ресторанта в неделя вечер по време на срещата между Моли и Анамари Скали.

Страхотна новина, помисли си Фран.

В шест часа беше звънила Една Бари: „Госпожице Симънс, много ми е трудно, но мисля, че трябва да ви призная всичко. Излъгах за резервния ключ, защото се страхувах, че синът ми може да е може да е замесен в убийството на доктор Лаш. Уоли е много разстроен.“

Фран притисна слушалката плътно към ухото си. Една Бари хлипаше толкова силно, че едва разбираше думите й.

„Госпожице Симънс, понякога Уоли говори безумни неща. Чува разни гласове И си мисли, че са истински. Затова се страхувах за него.“