Мери Кларк - Пак ще се срещнем

— Добре ли сте, госпожице Симънс? — забелязал загриженото й изражение, попита Джейкъбс.

Фран допря показалец до устните си, докато напрягаше слух, за да чуе пресекливия глас на икономката.

„Не исках да позволя на Уоли да говори. Когато се опитваше, го заставях да мълчи. Но сега каза нещо, което ако е истина, може да се окаже много, много важно… Уоли твърди, че вечерта на убийството на доктор Лаш видял Моли да се прибира вкъщи. Видял я да влиза в кабинета и да включва лампата. Той стоял до прозореца на кабинета и когато светнало, забелязал доктор Лаш, целият облян в кръв… Сега идва най-важното, ако е вярно и ако Уоли просто не си въобразява. Той се кълне, че после входната врата се отворила и оттам излязла някаква жена. Тя обаче го забелязала и се хвърлила обратно вътре. Не успял да зърне лицето й и не знае коя е.“

Последва мълчание, придружено от нови ридания, преди госпожа Бари да продължи:

„Госпожице Симънс, трябваше да позволя да го разпитат, но преди никога не е споменавал за тази жена. Не исках да навредя на Моли. Само ужасно се страхувах за сина си. — В слушалката се разнесе неудържимо хлипане. След малко икономката успя да се овладее. — Това е всичко. Предполагам, че вие или адвокатът на Моли ще искате да разговаряме утре. Ще ви очакваме. Дочуване.“

Смаяна, Фран затвори слушалката. „Уоли твърди, че видял Моли да се прибира — помисли си тя. — Разбира се, той не е добре. Може да не е надежден свидетел. Но ако казва истината и ако действително е видял от къщата на Моли да излиза жена… Моли е убедена, че вътре е имало друг човек. Чула тракане… Но коя жена? Анамари? — Фран поклати глава. — Не, не вярвам… Друга медицинска сестра, с която е ходел… Тракане? Самата аз чух тракане в дома на Моли — спомни си тя. — Вчера, когато заварих там Джена. Тракането на високите й токчета по коридора. Джена. Най-добрата й приятелка. О, Господи, възможно ли е? Нямало е следи от взлом, нито от съпротива. Уоли е видял отвътре да излиза жена. Гари трябва да е бил убит от жена, която е познавал. Не от Моли. Не от Анамари. Всички онези снимки. Начинът, по който го гледаше Джена.“

— Стига вече, Джена, това определено е достатъчно. Кълна ти се, че вече съм пияна.

— О, за Бога, Мол, изпила си само чаша и половина.

— Според мен, поне третата ми е. — Тя тръсна глава, сякаш за да я проясни. — Знаеш ли, това вино е силничко.

— Има ли значение? С всичко, което ти се струпа напоследък, трябва да се отпуснеш. Почти не докосна вечерята си.

— Ядох много. Вкусно е. Просто не съм гладна. — Тя вдигна ръка, за да възрази, когато Джена напълни чашата й. — Не, не мога да пия повече. Главата ми се върти.

— Нека се върти.

Седяха в кабинета, отпуснали глави назад, потънали в удобните, меки фотьойли от двете страни на ниската масичка. В продължение на няколко минути мълчаха, заслушани в тихата джазова музика.

— Знаеш ли какво, Джен? — в паузата между песните попита Моли. — Снощи имах кошмар. Ужасно се разстроих. Стори ми се, че видях Уоли Бари на прозореца.

— Мили Боже!

— Не се уплаших, само се стреснах. Уоли никога не би ме наранил, зная го. Но след като го видях, се завъртях с гръб към него и изведнъж тази стая ми се стори по същия начин като вечерта, когато се прибрах и открих Гари мъртъв на бюрото му. Мисля, че зная защо съм направила тази връзка. Сигурна съм, че онази вечер Уоли наистина е бил тук.

Докато говореше, Моли продължаваше да седи, облегната назад. Спеше й се. Помъчи се да задържи очите си отворени и да вдигне глава. Какво ли бе казала току-що? Че открила Гари…

Че открила Гари?

Изведнъж тя широко отвори очи и се наведе напред.

— Джен, току-що казах нещо много важно!

Джена се засмя.

— Всичко, каквото казваш, е важно, Моли.

— Джен, това вино има странен вкус.

— Е, няма да го споменавам пред Кал Всемогъщия. Ще се обиди.

— Трак-трак. Онази вечер чух такъв звук.

— О, Моли, изпадаш в истерия. — Джена се изправи и отиде при приятелката си. Застанала зад стола, тя я прегърна и наклони глава напред, за да допре лицето си до косата й.

— Фран смята, че ще се самоубия.

— Е, ще се самоубиеш ли? — спокойно попита Джена, като се отдръпна назад и седна на масичката пред Моли.

— Обмислях го. Затова се облякох така. Исках да изглеждам добре, когато ме открият.

— Ти винаги изглеждаш добре — тихо рече Джена. Тя побутна чашата й към нея. Моли протегна ръка и я събори.

— Колко съм несръчна — измърмори тя и се отпусна назад. — Джен, онази вечер наистина видях Уоли на прозореца. Сигурна съм. Снощи може да съм сънувала, но не и тогава. Позвъни му, моля те. Помоли го да дойде да поговорим.