Едгар Уолъс - Човекът с черната маска

— Да, да. Но вие много добре знаете колко лесно могат да ни пробутат крадени пари. Не можем да се надяваме, че ще ги вземем обратно, щом имаме работа с такъв ловък тип като човека с черната маска.

Появата на прислужника прекъсна разговора им.

— Вие уверен ли сте, че кражбата е извършил именно човекът с черната маска? — попита Марборн, след като прислужникът излезе.

— Това не подлежи на никакво съмнение.

— В такъв случай защо не съобщихте за това на местната полиция? Най-простото нещо е било да получите заповед за претърсване.

— По този начин нищо няма да постигнем. Аз нямам никакви доказателства срещу него, а той няма да държи откраднатите пари вкъщи. Предпочитам да осъществя плана, за който говорихме преди месец.

— Мъчно ще бъде да се изгради обвинение срещу него. И това ще струва скъпо. Аз обмислях този план и въпреки че разполагам с нужните хора, стигнах до заключението, че неговото осъществяване ще струва много по-скъпо, отколкото предполагах.

— Това не е важно. Важното е да успее планът ни. Сега той, както знаете, е в Лондон.

— В Блекхет има една къща, в която живее бивш чиновник от колониите заедно с жена си, дъщеря си и трима слуги. Той притежава много ценна колекция от скъпоценни камъни. Познавам един човек, който за пет минути може да проникне и да разбие всички чекмеджета. Трудно ще бъде да се докопаме до скъпоценностите, защото те се намират в огнеупорна каса, но това не е много важно. Най-важното ще бъде да примамим човека с черната маска в тази къща и да намерим редица улики, въз основа на които да го затворят. Най-напред ще трябва да се погрижим да провалим възможните алибита, които ще намери за свое оправдание. Безполезно ще бъде да го арестуваме по обвинение в грабеж, извършен в Блекхет, ако той може да докаже, че в това време се е намирал в клуба си.

— А вие вярвате ли, че ще успеете да го примамите в Блекхет?

— Наемам се да го направя, но ще струва много пари. Морлек живее на Бон стрийт с двама слуги — арабчето Ахмед и бившия сержант Бинджер. Обаче Бинджер не живее там, а на Блекхет роуд. Всяка вечер той си отива вкъщи. Проследих го и видях, че обикновено се прибира с автобуса. Сержант Слоун се сприятели с него. Разбира се, Бинджер не знае, че той служи в полицията. Морлек е много благосклонен към слугата си. Когато преди няколко години Бинджер се разболя, той всеки ден го посещаваше, носеше му вино, плодове и дори се грижеше да бъде добре гледан от лекарите. Вас ще ви помоля да ми намерите някой дребен предмет на Морлек, Например, носна кърпичка или бележник.

— За съжаление никога не съм ходил при него и нямам възможност да намеря исканото от вас.

— Жалко! Но в краен случай ще минем и без това. Аз ще се погрижа да изгравират монограма му на едно джобно ножче. Изобщо, когато се пристъпи към дело, много по-лесно е да се докаже, че този предмет е ваш, отколкото противното. Но това ще струва пари.

Хамон извади портфейла си и подаде на своя събеседник пачка банкноти. Марборн напразно се опита да скрие радостта си: действителността надмина най-смелите му очаквания. На улицата Слоун чакаше съучастника си. Марборн имаше всички основания да бъде в добро настроение. Ако планът му сполучи, той не само ще пипне тлъстите парички от Хамон, но и с един замах ще скрие всичките грешки пред началството и пак ще закрепи положението си в полицията. Залавянето на човека с черната маска ще накара всички да го признаят за образцов детектив.

— Е, успяхте ли да измъкнете от него пари? — попита Слоун.

Инспектор Марборн се намръщи.

— Ще ви помоля да се изразявате по-деликатно! Моят приятел наистина ми даде една малка сума, но това още не ви дава право да си въобразявате, че той е английска банка. На вас се падат около сто фунта. Ще си ги получите, когато се върнем вкъщи. Казахте ли на Коли да дойде у дома?

— Той ви чака от обед. Либер го няма още. Но това не му е за първи път. Нали е холандец? Но кажете ми най-после, в какво се състои планът ви?

— Ще узнаете всичко, когато му дойде времето — тайнствено отговори Марборн.

Коли беше дребно човече. Престъпните му наклонности бяха тъй ясно изписани върху лицето му, че можеше да бъде осъден преди съдебното заседание. Марборн го завари в квартирата си.

— Имам за вас една работа, Коли. Слушайте внимателно това, което ще ви съобщя. Имам приятел, който се готви да се пошегува с другаря си.

И той съобщи на Коли плана си. Отначало престъпникът се отнесе недоверчиво към думите на полицая, подозирайки, че в това се крие някаква измама. Но след това му повярва.