Едгар Уолъс - Фантома на Лондон

— Нима брат ви е в този затвор? Аз и не помислих за подобна възможност. Разбира се, ще направя нужната справка, за да ви успокоя!… Надявам се все пак, че Джон не е замесен в това произшествие, иначе зле ще си изпати.

Мери не успя нищо повече да каже, тъй като автомобилът вече спираше пред входа на Скотланд ярд. В същото това време от трамвая слезе висок, набит човек и се отправи също към входа на полицията.

— Струва ми се, че това е Хекит! Той не ми каза, че ще идва насам…

По лицето на Майстер се мярна сянка и Мери се учуди, че такава случка може да го развълнува толкова силно. Той я помоли да го изчака в колата и се запъти към входа на Скотланд ярд. Спря за миг пред вратата, като се чудеше какво може да знае Хекит за него и какво правеше в полицията. Възможно ли беше Сем Хекит да е детектив, специално изпратен при него, за да следи какво върши той в кантората си.

Като стисна зъби и събра кураж, Майстер влезе в тъмния вход.

След като остана сама, Мери се опита да се съсредоточи върху собствените си проблеми, но шумът и уличното движение я отвличаха. Седейки така в колата, тя забеляза инспектор Уембъри, който премина покрай нея с бързи крачки. Мери го извика.

— Скъпа Мери! — възкликна той. — Какво правите тук?… Да не би да сте дошли с Майстер?…

Алън получи положителен отговор, след което продължи.

— Хекит с вас ли е?

— Не. Морис дори не знаеше, че той се готви да идва тук, и това изглежда много го разстрои… Но за какво става въпрос, да не би да има някаква тайна?

В този момент към тях се приближи малък автомобил. Шофьорът скочи от мястото си и отвори вратата. От колата излезе красива и елегантна дама. Въпреки че изглеждаше крехка, на лицето й беше изписана решителност и деловитост.

— Красавица, нали? — забеляза Алън. — И ваша стара позната.

— Нима това е госпожа Милтън?

— Да, това е тя и аз трябва да тичам след нея, защото имам бърза и неотложна работа. Вие знаете как да ме намерите в случай на някаква опасност, нали, Мери?

Тя го проследи с поглед, докато влезе в Скотланд ярд — зданието, от което беше запазила най-лоши спомени, свързани с брат й, и отново потъна в мисли за Джон. Вероятно за това не забеляза как до колата се приближи доктор Ломънд.

— Какво мрачно здание! — продума той. — Откъснаха ме от всекидневните ми занимания и ме повикаха тук заради бедното същество.

Мери си представи, че са извикали доктора да огледа някакъв труп, и цялата потрепери.

Сякаш отгатнал мислите й, доктор Ломънд се разсмя.

— Не се безпокойте, тя е жива и доста хубавичка! — след което бързо добави: — Може би ще ми разрешите да намина някога при вас? Много бих искал да си поговорим…

— Ще се радвам много, докторе! — искрено отвърна тя.

Мери недоумяваше коя беше хубавата млада жена, за която той говореше, и изведнъж се сети, че това можеше да бъде само нейната непозната гостенка — Кора Милтън.

— Защо делото за Фантома е възложено на полковник Уолфорд? Та той съвсем не е наясно с него! — ядосано каза инспектор Блис, след като влетя в кабинета.

Алън му обясни, че делото е дадено на полковника, защото главният инспектор в момента е болен.

— Ако Фантома действително се е върнал — започна той, — а в Скотланд ярд всички са уверени в това…

— Фантома… — прекъсна го Блис с презрителна усмивка, — вие се надявате да го заловите. Впрочем, какво е писал за него Хекит в затвора? Нима вие, инспекторе, вярвате, че Хекит знае нещо?… Виждам, че докато ме нямаше, вие сте станали много доверчиви тук, в Скотланд ярд!

Блис се държеше предизвикателно, като че ли искаше непременно да се скара с Алън, но последният беше търпелив.

— Хекит твърди, че е виждал Фантома…

— Това са глупости!…

— Доктор Ломънд намира…

— Хич не искам да чувам мнението на някакъв си съдебен лекар. Той вече се показа като особено нахален, след като има смелостта да ми дава указания по служебни въпроси.

За Алън беше новост, че Блис не се разбира със стария и твърде спокоен доктор.

— Аз мисля, че той е запознат добре с нещата и съветите му не са за пренебрегване…

— Той е един най-обикновен лекар… А колкото до Хекит, интересува ме само как може да се проверят показанията му.

— Вие самият бихте могли да ги проверите — забеляза Алън. — Чух, че веднъж почти ви се е удала възможност да арестувате Фантома.

— В деня, когато се опитах да го арестувам, той стоеше гърбом към мене и щом го наближих, извади нож и го заби в гърдите ми. Само една щастлива случайност ме спаси тогава. Кой друг го е виждал, освен мен?