Едгар Уолъс - Фантома на Лондон

— Нещо неприятно ли се е случило, Морис? — попита разтревожена Мери, когато го видя така разстроен.

— Не, не… нищо! — увери я той.

Но по лицето му се изписа страх, когато покрай тях мина един човек, който държеше в ръцете си вестник, после той се опита да си припомни къде по-рано е виждал Блис и лицето на детектива му се струваше странно познато. Шофьорът също му се стори подозрителен. Колко лесно би било Фантома да седне зад кормилото на колата и по този начин да го следи!

— Но какво ви става, Морис? — чу той гласът на Мери.

— Трябва да се връщаме вкъщи — разсеяно каза той и извади от джоба си златна кутийка.

Мери отдавна беше забелязала, че след като смръкне малко от белия прах, той става съвсем друг човек. Тя се учудваше на действието на кокаина, без да си дава сметка за това, че той постепенно разрушаваше организма на Майстер.

И този път Морис се успокои и развесели.

— Между другото — каза той — направих справка относно бунта в затвора: Джон не е замесен в него. — Под влиянието на наркотика Майстер не се свенеше да лъже по най-безсрамен начин. Той започна отново да увещава Мери да напусне квартирата на Малпас Роуд и да се пренесе при него.

— Стаята ще ви хареса — уверяваше я той. — Вярвам, че ще се чувствате по-свободна, защото ще разполагате със собствена прислуга и най-накрая ще се отървете от ужасните си съседи.

Но Мери отново му отговори по най-категоричен начин, че ще изчака завръщането на Джон от затвора в старата им квартира.

Майстер най-после разбра, че всяко настояване е напразно.

Доктор Ломънд седеше в кабинета на полковник Уолфорд и мачкаше една цигара.

Полковникът търпеливо го чакаше да запали, после се обърна към него:

— Исках да поговоря с вас, докторе…

— За жената? — прекъсна го докторът, без да го погледне.

— Как отгатнахте?

— Досетих се… Какво искате да разберете за тази дама?

— Бих искал да разбера нещо за мъжа й чрез нея — каза полковникът.

В очите на доктора се появиха весели искрици.

— Нима жените знаят толкова много за мъжете си? — попита той в отговор.

Полковникът се обърна към присъстващия Алън и попита:

— Не зная точното й име. Вие знаете ли го?

— Кора Милтън. По баща — Барфорд.

Ломънд вдигна очи.

— Кора Барфорд — какво съвпадение! Преди няколко месеца слушах много за Кора Барфорд — бавно проговори докторът, изпускайки кълбета дим.

Блис се обърна към полковника:

— Имам спешна работа, господине. Ако не съм ви нужен, моля да ми разрешите да се оттегля.

После, обръщайки се към доктора, каза:

— Ето една работа, която, вероятно, ще ви допадне. Човек с вашите способности трябва бързо да се справи с нея.

— Чудно каква точно ще е тази работа — каза докторът и се разсмя.

Блис чуваше този смях през цялото време, докато вървеше по коридора.

На доктор Ломънд предстоеше да изслуша историята на Фантома.

Полковникът отвори една папка и започна разказа си:

— Историята на този човек е необикновена и сигурно ще ви заинтересува. Трябва преди всичко да ви кажа, че не сме го залавяли нито веднъж. Той е убиец. Престъпленията му никога нямат за цел грабеж. По време на войната е бил офицер — пилот. Живял е много самотно, имал е само един приятел, който е разстрелян след несправедливо обвинение в пасивност. Три месеца преди края на войната полковникът, който предявил това необосновано обвинение, бил намерен убит. Почти сме уверени, че убиец е Фантома, който изчезна веднага след примирието…

— Не е ли шотландец? — прекъсна го докторът.

— Отказал се е от всички награди, които му бяха присъдени — продължи полковникът. — Никога не се е снимал с никоя полкова група. Имаме само една скица на лицето му, направена от прислужник на парахода, пътуващ за Ванкувър. На този параход Милтън се оженил…

— Оженил се! — възкликна докторът.

Полковникът обясни:

— На парахода имало едно момиче, което бягало от американската полиция — застреляло човек, който го оскърбил в някакъв клуб. Вероятно е разказала на Милтън, че очаква да бъде арестувана веднага след пристигането си във Ванкувър, защото той убедил пастора, който се намирал на парахода, да ги венчае. Така тя станала британска поданица и имало шанс да избегне депортирането.

В очите на доктора пак заиграха весели искри.

— В такъв случай той вероятно е шотландец!

— Ако стане известно, че този човек сега е в Англия, ще настъпи паника — продължи полковникът. — На съвестта му лежат много убийства — включително и това на лихваря Агтамън. Впрочем, Майстер е бил в дома му, когато е извършено това престъпление, Фантома оставил сестра си под покровителството на Майстер, когато е трябвало да бяга след убийството на лихваря. Той не знаеше, че Майстер дава сведения за всичките му постъпки.