Едгар Уолъс - Фантома на Лондон

— Изглежда, Майстер — забеляза Алън.

— Не мисля, че и Майстер някога го е виждал, пък и да го е виждал, той едва ли ще ни каже.

Докато се водеше този разговор между двамата инспектори, в стаята влезе полковник Уолфорд.

— Човекът, който ви е писал от затвора за Фантома, е тук, господин полковник — обърна се към него Алън.

— Нима вие действително смятате, че Хекит познава Фантома? — попита Блис.

— Честно казано, не вярвам в това — отговори полковникът. — Но трябва да се убедя все пак. Доведете го тук, инспектор Уембъри!

Сем Хекит влезе в стаята. Изглежда, че този човек, който на няколко пъти беше излежавал тежки наказания, никак не беше смутен от факта, че се намира в Скотланд ярд. Погледът му обиколи присъстващите и се спря на Блис.

— Вероятно познавате добре инспектор Блис? — попита Алън.

— Блис — повтори Хекит и веждите му се набръчкаха. — Много сте се променили!… Преди не носехте брада…

— Не дрънкайте глупости! — прекъсна го Блис.

Полковникът се обърна към Хекит:

— Писахте ми писмо, ако не се лъжа, нали, Хекит? Ето го.

„Уважаеми господа,

Надявам се, че това писмо ще ви завари в добро здраве… Тук всички разговори се въртят около Фантома, който се е удавил в пристанището на Сидни. Сега, когато той не е вече между живите, мога да ви разкажа за него, защото аз съм го виждал, и мисля, че мога да ви бъда полезен.“

— Всичко е истина, нали? — попита полковникът.

— Да, господине — потвърди Сем. — Аз живях с него в една къща.

— Тогава несъмнено знаете как изглежда.

— Как изглеждаше, господине. Нали е мъртъв?

Полковникът поклати отрицателно глава и Хекит пребледня.

— Фантома е жив!… — прошепна ужасено той. — В такъв случай — довиждане!

Хекит се запъти към вратата.

— Трябва да ни разкажете какво знаете за него, Хекит!

— Право да ви кажа, зная едно друго за него, но нямам намерение да ви разказвам нищо, щом е жив. Току-що излязох от затвора, адвокат Майстер ми даде работа и единственото ми желание в момента е да заживея мирно и спокойно.

— Не се разстройвайте, Хекит! — настоя полковникът. — Ако сега ни помогнете, ние също ще ви се отблагодарим по някакъв начин.

— Нима сте в състояние да ме съживите, когато ме убият? — иронично попита Хекит. — Относно Фантома, смятам да държа устата си затворена, за да не ме застигне нещо страшно…

— Не мисля, че вие въобще знаете нещо — каза Блис.

— Никак не ме интересува дали ми вярвате, или не — каза Сем. — Много съжалявам, че поради някакво недоразумение се озовах тук. Довиждане, господа!

— Почакайте — спря го Блис.

— Нека си върви! — полковникът кимна на Хекит, че е свободен.

— Едва ли някога е виждал Фантома — настояваше на своето Блис.

Уолфорд поклати отрицателно глава.

— Не мога да се съглася с това. Поведението му говори, че знае нещо. Майстер тук ли е?

— Да, господине. В приемната е — отвърна Алън.

След няколко минути Морис Майстер, леко смутен, влезе в стаята. Демонстративно погледна часовника, след което измърмори някакъв поздрав.

— Струва ми се, че е станала някаква грешка — започна той. — Предполагах, че с мен желае да говори главният инспектор.

— Да, но за съжаление той е болен и аз го замествам.

— Молбата в писмото, което вчера получих, беше да бъда тук в дванадесет часа, а вече е дванадесет и петнадесет минути. Предстои ми защита в съда в Гринуич. Един Бог знае какво ще се случи с нещастника, ако не бъда там.

— Много съжалявам, че ви накарах да чакате — с леден глас се извини полковник Уолфорд. — Седнете, ако обичате!

Майстер сложи на масата бастунчето и шапката си, седна и погледна към Блис.

— Вашето лице ми се струва познато!

— Казвам се Блис.

— Не намирате ли, че е странно да викате на разпит в Скотланд ярд адвокат от Кралския съд? — обърна се Майстер към комисаря.

— Поканих ви, за да поговорим откровено.

Полковникът взе една папка и прочете няколко реда от нея.

— Господин Майстер, вие сте адвокат с голяма клиентела в Дептфорд?

Майстер кимна с глава.

— В целия Южен Лондон няма нито един престъпник, който да не ме познава — самодоволно отбеляза той.

— Вие сте известен като защитник по всички на пръв поглед безнадеждни дела, а също и… като благодетел…

Майстер пак кимна, като че ли искаше да благодари за комплимента.

— Някой извърши кражба и успее да се скрие, после го арестуват и вие не само го защитавате в съда, но даже през цялото време, докато този човек лежи в затвора, поддържате семейството му.