Едгар Уолъс - Фантома на Лондон

— Изключително от човеколюбие! Нима съм под подозрение, че съм помагал на тези нещастници, за да не страдат заради миналите си грехове?

Блис излезе от стаята и Майстер се учуди.

— О, напълно съм уверен в това — отговори полковникът. — Господин Майстер, аз ви извиках тук не за да разбера каква сума раздавате всяка седмица или откъде имате тези пари. Не намеквам дори, че човек, който по силата на професията си има работа с престъпници, знае къде се крият крадените вещи и може да действа като техен агент!

— Това ме радва извънредно много! — Майстер вече се владееше.

— Казах ви, че работата не е в това. Съвсем не съм любопитен, понякога вие не само поддържате клиентите си с пари, но им давате и работа.

— Старая се да им помагам с каквото мога.

Полковникът изпитателно го погледна.

— Например, ако престъпникът има красива сестра, вие я вземате при вас на работа… Сега в момента при вас работи госпожица Ленле, нали?

— Да, така е.

— Преди две години — бавно продължи Уолфорд, — тя имаше предшественица, младо момиче, което се удави. Разбирате за какво ви говоря, нали?

— Това несъмнено беше много печален случай и аз се чувствах дълбоко засегнат от тази драма. Даже не искам да си спомням за това.

— Момичето се казваше Гуенда Милтън. Тя беше сестрата на Артър Милтън, известен с прякора Фантома — попадна право в целта полковникът.

Само при споменаване името на Фантома Майстер замръзна на мястото си.

— Той е най-опасният престъпник, който в момента издирваме. Всички опитни полицаи са по петите му, но досега не са успели да го заловят — с тревога каза полковникът.

Майстер съумя да овладее гласа си и отговори любезно.

— Не казвам нищо лошо за полицията, но намирам, че е опасно този човек да бъде на свобода.

— Да, съгласен съм с вас, но нека преминем към съществената част на това, за което ви извикахме тук. Фантома е оставил под ваше покровителство сестра си…

— Аз се отнасях добре с нея — обясни Майстер. — Нима съм виновен, че тя умря? Да не би да смятате, че аз съм я хвърлил в реката? Бъдете благоразумен, полковник Уолфорд!

— Все пак е интересно защо тя се самоуби?

— Не зная. Бог ми е свидетел, че съм невинен.

— И все пак сте направили всички приготовления за нея в една клиника — каза полковникът многозначително.

Майстер пребледня.

— Това е лъжа!

— По време на следствието за това не стана дума. За него знае само Скотланд ярд и… Артър Милтън.

Морис Майстер се усмихна.

— Какво може да знае един мъртвец?…

Настъпи пауза, а после Уолфорд каза:

— Фантома е жив, той се намира в момента в Лондон!

Майстер подскочи. Устните му побеляха и в очите му се четеше безграничен ужас.

— Не говорите сериозно, това не може да е вярно! Той не би посмял да се появи тук, където го заплашва смъртно наказание. Фантома? Бие искате да ме сплашите… Ха-ха-ха! Това е една от вашите мили шегички, полковник.

— Той е тук и аз ви повиках, за да ви предупредя. Сигурно доказателство за това е една дама, която беше безумно влюбена в него. В момента тя е в Лондон.

Изведнъж Майстер се нахвърли гневно върху полковника.

— Ако Фантома е в Лондон, защо не го арестувате? Нали е ваше задължение да ловите престъпниците и да пазите обикновените граждани! Аз не съм виновен за смъртта на сестра му, грижех се за нея като баща… Уембъри, вие поне знаете…

— Нищо не ми е известно — студено отвърна Алън.

— Всичко, което сте чували, са лъжи и измислици и аз съм напълно невинен. Той се владееше, но треперенето на ръцете му го издаваше. — Що се отнася до Фантома, бих искал да зная кой го е видял тук, в Лондон?

— Майстер, аз ви предупредих — сухо каза полковникът и добави: — От днес вашият дом ще бъде под строг надзор, никого, когото не познавате, не допускайте вътре, след като се стъмни, и вечерно време излизайте единствено придружен от полицай.

В стаята влезе Блис.

— Блис — обърна се към него полковникът. — Поверявам ви Майстер. Грижете се за него.

С това разговорът приключи и Майстер се отправи към вратата на стаята, но в бързината забрави бастунчето си. Блис го забеляза и понечи да му го подаде, когато вниманието му привлече дръжката, която се въртеше. С леко усилие той извади дълъг и остър нож.

— По всичко личи, че и сам можете да се защитавате — с усмивка забеляза той.

Майстер грабна двете части на бастунчето си и побърза да напусне стаята. Той се движеше по коридорите като насън и явно още не беше дошъл на себе си от новината, която току-що беше научил. Във всеки срещнат сега той „виждаше“ Фантома.