Едгар Уолъс - Убийството с нарцисите

При тях дойде невъзмутимият Лин Чу и внесе със себе си присъщата му загадъчна атмосфера.

— Е — попита Тарлинг, — какво откри?

Дори Уайтсайд овладя възторга си и наостри уши.

— Снощи по стълбите са минали двама души — започна Лин Чу, — а също и господарят. — Китаецът погледна Тарлинг и той потвърди с кимване. — Стъпките ти личат ясно — продължи Лин Чу, — както и стъпките на малката жена, а също и босите крака.

— Босите крака ли? — заинтересува се Тарлинг, а Лин Чу кимна в отговор.

— Какви — на мъж или на жена, са босите крака? — попита Уайтсайд.

— Може да са били на мъж или на жена — отговори китаецът, — но стъпалата са били наранени и са кървели. Има следи от кръв по камъчетата вън…

— Глупости — отсече Уайтсайд.

— Оставете го да се доизкаже — намеси се Тарлинг.

— Влязла е и е излязла една жена… — продължи Лин Чу.

— Това е била госпожица Райдър — прекъсна го Тарлинг.

— Сетне са дошли жена и мъж, после е дошъл босоногият, защото кръвта е върху отпечатъка от крака на жената.

— Откъде знаеш коя е била първата жена и коя втората? — попита Уайтсайд, заинтригуван въпреки всичко.

— Краката на първата са били мокри — отвърна Лин Чу.

— Но нали не е валяло — каза победоносно детективът.

— Стояла е на тревата — поясни китаецът и Тарлинг кимна, защото си спомни, че момичето е стояло в тревата в сянката на храстите и е наблюдавало премеждието му с Милбърг.

— Но има нещо, което не мога да разбера, господарю — продължи китаецът. — Има следа от друг женски крак, който не откривам на стълбището в преддверието. Тази жена е обиколила къщата според мен два пъти, а после е отишла в градината и е минала между дърветата.

— Госпожица Райдър е излязла от къщата на пътя, а оттам е тръгнала към Хартфорд след мен — рече Тарлинг.

— Има следи от жена, която е обиколила къщата — настоя Лин Чу, — и според мен тази жена е била боса.

— Има ли следи от мъж освен от нас тримата?

— Тъкмо бях стигнал до това — отговори Лин Чу. — Има една много слаба следа от мъж, който е дошъл рано, защото отпечатъците от мокрите стъпала са върху неговите, но той не е оставил следи по камъчетата върху алеята, само отпечатъка от колело.

— Това е бил Милбърг — отсъди Тарлинг.

— Ако един крак не е докоснал земята — обясни Лин Чу, — той няма как да остави следа. Ето защо кракът на жената, обиколила къщата, ме затруднява — не намирам следите й по стълбата. Но зная, че е дошла от къщата, защото следата й води от вратата навън. Ела, господарю, да ти покажа!

Китаецът тръгна пред тях по стълбите към градината и едва сега Уайтсайд забеляза, че той е бос.

— Да не си сбъркал своите следи със следите на някой друг? — подкачи го той.

Лин Чу поклати глава.

— Оставих обувките си пред вратата, защото така ми е по-лесно да работя — каза спокойно той и си обу малките обувки.

Поведе ги към другата страна на къщата и им посочи отпечатъците от подметки. Безспорно бяха женски. Токът беше оставил дълбока следа с формата на полумесец, която се виждаше около цялата сграда. Колкото и да е странно, следи имаше почти пред всеки прозорец, сякаш тайнствената посетителка бе прескачала бордюра на лехата, за да намери откъде да влезе.

— Приличат повече на чехли, отколкото на обувки. И безспорно са на жена — заяви Уайтсайд, след като разгледа единия отпечатък. — Какво мислите, Тарлинг?

Детективът кимна и ги поведе обратно към къщата.

— Каква е теорията ти, Лин Чу? — попита той.

— Някой е влязъл в къщата — каза китаецът, — вмъкнал се е през вратата долу и се е качил по стълбите. Първо този някой е убил госпожа Райдър, а сетне е тръгнал да претърсва къщата, но не е могъл да влезе през вратата.

— Точно така — подкрепи го Уайтсайд. — Имаш предвид вратата между малкото крило и останалата част от къщата. Тя беше заключена, когато открихте убитата, нали, Тарлинг?

— Да — потвърди той, — беше заключена.

— Когато са видели, че не могат да влязат в къщата — продължи Лин Чу, — са се опитали да минат през някой от прозорците.

— Те ли? — възкликна нетърпеливо Тарлинг. — Кои са тези „те“? Имаш предвид жената ли?

Новата теория беше объркваща. Знаеше кой е вторият в трагедията — кафявото петно, прогорено със сярната киселина върху ръката му, го подсещаше за него, но кой беше третият?

— Имам предвид жената — отговори спокойно Лин Чу.

— Но кой, по дяволите, е искал да се вмъкне в къщата, след като е убил госпожа Райдър? — избухна Уайтсайд. — Теорията ти противоречи на здравия разум, Лин Чу. Когато някой извърши убийство, гледа да се отдалечи възможно най-бързо от местопрестъплението.