Едгар Уолъс - Летящата бригада

— Кой ви каза, че аз съм убил брат ви? — попита той спокойно, но не беше приготвен за отговора.

— Ли Жозеф — каза тя.

Той замълча за момент.

— Мисля, че това е най-невероятната история, която някога съм чувал — беше единствената му забележка.

— Може би ще искам пак да ви видя тази нощ, Мак Джил. Също и теб, Тайзър. Впрочем засега може да си отидете в къщи. Колкото до вас, млада леди, аз сам ще ви придружа. Също така бих желал да поговоря с вас утре сутринта.

— Не се нуждая от вашата компания. Смятам да се прибера с мистър Мак Джил.

— Вие ще дойдете с мен — каза той сухо. — Бих искал да имам успокоението, че поне една вечер съм ви държал далеч от лоша компания.

— Какво искаш да кажеш, Брадлей? — Мак Джил почти викаше. — В какво ме обвиняваш? Бих желал да сложим край на всички глупави забележки и мистериозни намеци! Да сме наясно!

Брадлей кимна на един от своите хора.

— Заведи мис Перимен до моята кола.

За момент като че ли тя се възпротиви, но след това, без да каже дума, се обърна и последва детектива надолу по стълбите. Едва тогава Брадлей отговори на въпроса.

— Ще ти кажа какво имам против теб, Мак Джил. Навсякъде из страната се увеличиха престъпленията с убийства. За пръв път в нашата практика се появяват в Лондон гангстери, за които убийството е нищо. Миналата седмица в Окслей род беше убит един полицай. Когато бандата влязла в бижутерийния магазин на Ислингтън, е била изненадана там от полиция. Бандитите са си пробили път с куршуми и са успели да избягат. Ти добре знаеш, че английският престъпник от този род не носи револвер. Само по един начин си обяснявам това — в нашата страна се е появила нов тип престъпност.

— Да не би да предполагате, че притежавам стрелбище? — се озъби другият и Брадлей бавно кимна.

— Това е, което предполагам, най-лошия вид стрелбище, каквото само дяволът може да измисли! Всеки, който знае историята на американските гангстери, може да ти каже какво се случва сега в Англия. Ти си намерил някакъв нов начин за доставяне на наркотици. И когато те пипна, ще те пипна добре! Ще изминат най-малко двадесет години от момента, в който ще напуснеш подсъдимата скамейка, до този, когато ще напуснеш Дортмурския затвор.

Той се приближи няколко крачки до пребледнелия Марк.

— И ще ти каже още нещо. Не знам какво мислиш да правиш с мис Перимен, но запомни добре, че ще те наблюдавам като котка и ако видя нещо, което да не в ред, ще намеря начин да те хвана — без доказателства.

Ан Перимен почти не разбра, че по време на пътуването беше подложена на кръстосан разпит. Те минаха покрай много таксита, но полицейската кола никъде не намали хода си. Спря чак на ъгъла на Уестминстър Бридж и Ембянкмент.

— Ще ви наема такси, мис Перимен — каза Брадлей.

На следващата сутрин в малкия салон до спалнята си тя разговаря с Брадлей. Докато той пристигне, тя бе събрала мислите си и сега проявяваше завидно самообладание. Той забеляза, че през цялото време, докато говореше, тя не сваляше очите си от неговите и в техните светли дълбочини той прочете непреодолимата й омраза към него и професията му.

— От Ли Жозеф няма нито следа — каза той, — но аз мисля, че ще бъде намерен, стига да не е заминал някъде. Той имаше обичай да държи лодка, вързана за една от колоните под къщата. Тази лодка ние намерихме в Темза, но празна.

Тя го наблюдаваше хладнокръвно. При обикновени обстоятелства би го намерила за симпатичен млад човек. Имаше интелигентен поглед. Обичаше също така да се усмихва. Изобщо имаше нещо привлекателно във вида му: раменете му бяха на атлет, с големи ръце, на които се бе облегнал върху масата, докато говореше. Тя не бе го поканила да седне. Колкото повече оценяваше качествата му, толкова повече омразата й към него растеше.

Тя мълчеше почти през цялото време, но изведнъж хвърли бомбата.

— Мисля, че няма нужда да се мъчите да измисляте теории, мистър Брадлей — каза тя спокойно. — Ли Жозеф е бил убит вероятно от полицията — както и Рони!

Това предположение беше толкова нелепо смешно, че за момент съобразителният Брадлей не можа да намери отговор. — Ли е бил убит, мисля, че така трябва да се изразя, защото не е искал да каже това, което сте искали от него. Защо би избягал Ли Жозеф? Той е бил свидетел при смъртта на Рони.

Очите й се бяха стеснили до едва видими цепки.

— Ясно ми е — каза той и добави: — Знаете ли с какво се занимаваше брат ви преди смъртта си и какви са били отношенията му с Ли Жозеф?