Едгар Уолъс - Летящата бригада

Марк грабна апарата от него.

— Е добре, Ли, какво искаш? — попита той остро. — Откъде говориш?

Той чу слабо кискане.

— Не от „Леди Стерс“. Телефон аз нямам — той е лукс за „Леди Стерс“. Скоро ще те видя, Марк.

— Къде си? — попита пак Марк.

— Ела в „Леди Стерс“, Марк, не утре, вдругиден и доведи и младата леди — сестра на Рони. Бедното момче…

Марк го чу да говори някакви несвързаности на невидимите си деца и се засмя.

— „Леди Стерс“? Добре, ще дойда.

— А добрият Тайзър ще доведеш ли? Доведи го, а и ти ще дойдеш, нали, Марк? Моята памет отново е в ред.

В последното изречение личеше явна заплаха и Марк трябваше да преглътне, преди да отговори.

— Петък, по кое време?

Старецът не отговори, чу се само как остави слушалката.

— Какво искаше той, Марк? Дали не крои нещо против нас?

Марк хвърли поглед към потното лице на подлия си събеседник и помисли, че немалко удоволствие би му доставило да го удари.

— Паметта му се връща, това е всичко. Кой ще повярва на този луд, стар дявол?

Той посегна към телефона, Тайзър чу познат номер и после:

— Ти ли си, Ан? Тук Марк. Аз съм в Дома, Брадлей е тук: той иска да говори с теб за стоката, която донесе от Ашдаун.

Ан отвори уста.

— Стока…?

— Ти знаеш, Ан. Той казва, че си донесла една кутийка, пълна с кокаин… да, кокаин; не бъди глупава, знаеш какво е кокаин.

Тонът му беше нарочно нетърпелив. Бързината му я убеди, че той говореше истината, че Брадлей беше там и че беше почнато разследване.

— Веднага идвам.

— Вземи такси — каза той и затвори слушалката.

Тайзър се вглеждаше в него.

— Защо я викаш тук? — попита той треперещ, но Марк Мак Джил не обърна внимание на въпроса.

Той запали цигара и духна дима нагоре.

— Помниш ли хората, които преди 4–5 години ни създаваха безпокойства, като буйствуваха среднощ? — попита той.

Тайзър бавно кимна.

— Какво правихме с тях? — попита Марк.

Другият въздъхна тежко.

— Скъпи Марк, ти знаеш какво правехме. Твое предложение беше, ако не се лъжа. Слагахме ги в №6. Не сме го употребявали от години.

Марк кимна.

— Слагахме ги в №6 и те можеха да реват и викат с дни и никой не би ги чул — една чудесна моя идея, а? Празна ли е стаята сега?

— Да, Марк… но недей… това е първото място, което ще прегледат.

— Защо? — попита другият. — Ако Брадлей получи утре телеграма, че Ан си е заминала, той няма да се безпокои. Ще наредя да скрият куфарите й.

Тайзър мърдаше на стола си ту вляво, ту вдясно, като паралитик, като стискаше ръцете си една о друга.

— Не прави това, приятелю, не прави това! Тази бедна, млада леди…

— Изглежда, че не мислиш за собствената си кожа, а? — попита Марк хладно. — Мислил ли си някога как се чувствува човек в килията на осъдените на смърт през последните 24 часа — как спиш, кога се събуждаш и за какво мислиш, когато отвориш очи? Ако приемат доказателствата на стария Ли — ние сме изгубени, ти и аз, Тайзър. Те ще ни обесят само веднъж, колкото мъже, жени и деца сме убили.

— Ти няма да я убиеш, нали? — Тайзър почти изрева думите. — Марк, няма да го понеса…

Голямата ръка на Марк затвори устата на Тайзър и го хвърли върху стола.

— Стой мирно или ще спестя на мистър Стин малко работа! — изсъска той. — От какво се страхуваш ти?

Дълго време мина, преди Тайзър да се съвземе. На външната врата се почука; Марк отвори. Беше Ан.

— Кой те пусна да влезеш? — попита той бързо.

— Вратата беше отворена.

Марк изскочи навън. Портиерът беше изчезнал. Той беше предвидил уволнението си и се беше оттеглил с куп доста ценни предмети. Марк затвори вратата и се върна в стаята при момичето.

— Къде е мистър Брадлей? — попита тя.

— Излезе, но ще се върне след няколко минути. Той е оставил вратата отворена — каза той. — Седни, Ан. Каква е тази история, че си донесла кокаин в Лондон?

Известно време тя стоя с очи в пода, после изведнъж го погледна.

— Да, донесох малко кокаин в Лондон. Исках да бъда сигурна. Марк, през цялото време ти си ме лъгал — аз съм пренасяла тази ужасна стока. Брадлей е бил прав.

— Брадлей е бил прав, нали? — подразни я той. — Не е ли винаги прав? Герой между полицаи! Ти си ме вмъкнала в опасна история, Ан, и ти ще ме измъкнеш. Брадлей е намерил доста стока тук и иска ти да потвърдиш, че тези са пакетите, които си пренасяла.

Тя се втренчи в него.

— Как мога да направя това? Рядко съм ги виждала — каза тя.

Тя не обърна внимание на Тайзър, който седеше свит на стола си, с пепеливо лице. Дългите му кокалести пръсти не бяха спокойни.