Ейдриън д'Аже - Свитъкът Омега

Вие ни нападнахте в Сомалия, вие подкрепихте руските жестокости срещу нас в Чечня, индийския гнет над нас в Кашмир и еврейската агресия срещу нас в Ливан…

Тъкмо мюсюлманите са наследници на Моисей (мир нему), ние сме наследници на истинската Тора, която не е била променяна. Мюсюлманите вярват във всички пророци, сред които Авраам, Моисей, Иисус и Мохамед (мирът и благодатта на Аллаха на всички тях)…

Ако ни нападнат, ние имаме правото да отвърнем на удара…

Дълг на мюсюлманите е да подготвят колкото може повече сили, за да тероризират враговете на Господ, и аз съм Му благодарен, задето ми позволява да го правя.“

Побиха го тръпки. Последните думи бяха отправени под наслова „Ядрената бомба на исляма“. Маккинън не се съмняваше, че Бин Ладен не само притежава ядрено оръжие, но и възнамерява да го използва при първа възможност. Начело на списъка бяха Съединените американски щати и техните два главни съюзника, Великобритания и Австралия.

Йерусалим

Таксито остави доктор Давид Кауфман на оживеното кръстовище на улица „Крал Джордж V“ и Ха Хистрадрут. Малко над метър осемдесет и два, мургав, синеок и с гъста къдрава коса, той небрежно закрачи сред тълпата в тази петъчна вечер и продължи по Нумеро Венти 16 16 Двайсет (ит.). — Б.пр. — улица, която поради „богатата“ фантазия на кръстниците си имаше номер вместо име. Уютното ресторантче не се беше изменило след края на британското управление преди повече от седемдесет години.

— Добър вечер, доктор Кауфман. Масата ви е готова. Надявам се, че сте прекарали приятна седмица.

— Не беше зле, мерси, Ели. Само че беше доста тежка и е добре човек да си почине една вечер.

Сбръчканият стар келнер с голям гърбав нос се усмихна. Усмивката му излъчваше искрена топлота, старите му сиви очи бяха еднакви на цвят с оредяващата му къдрава коса.

— Вашата колежка, доктор Басети… по-късно ли ще дойде? — попита Ели, докато придърпваше стола на госта.

— На фризьор е — поясни Давид.

— Нещо от бара, докато чакате?

— Една бира, благодаря. — Давид изпружи дългите си крака под масата и се усмихна под нос. Ели беше главен келнер, откакто археологът идваше на Нумеро Венти, и неизменно го караше да се чувства най-важната личност в ресторанта. Давид му бе представил Алегра една много оживена вечер и когато дойдоха на другия път, сервитьорът я посрещна така, като че ли я познава от години.

Той отпи глътка от любимата си светла бира макаби и се огледа наоколо. Заведението започваше да се пълни. На бара оживено разговаряха един-двама депутати от Кнесета и прочут ексцентричен бизнесмен. Ученият небрежно се озърна към здраво сложения арабин, който четеше на масата в ъгъла.

— Шалом! — чукнаха се мъжът и жената на съседната маса.

Наздравица за „мир“ в страна, която от векове познаваше само кръвопролитие и война. Зад смеха и дружелюбните приказки постоянно дебнеше съвсем друг шум — грохотът на смъртта и разрушението от ръцете на Хамас и палестинците.

Юсеф Сартави се правеше на потънал в книгата си. Самотният арабин на ъгловата маса работеше в израелската рекламна агенция „Кохатек“, но всъщност имаше далеч по-зловеща роля, за която все още не подозираха нито Мосад, нито ЦРУ. Той беше един от най-опитните оперативни организатори на Хамас. Бяха минали повече от двайсет и пет години, откакто израелците бяха убили семейството му в селцето Деир Азун. Кошмарите още не го напускаха.

Ако не беше предложената му голяма сума, доктор Алегра Басети нямаше да представлява интерес за Хамас, особено като се имаше предвид странният произход на поръчката. Тя идваше някъде отвисоко във Ватикана, но щом християните искаха да се избиват помежду си, това си беше тяхна работа. Вниманието му привлече приятелят на обекта, доктор Давид Кауфман, син на професор Йоси Кауфман. Бащата и синът вече бяха в черния списък на Хамас. Политиката на организацията изискваше подробно запознаване с обекта на атентата и Юсеф Сартави винаги се подготвяше изключително педантично. Тазвечерното разузнаване представляваше само първата стъпка.

Давид Кауфман отново отпи глътка бира и се замисли за откритието на Алегра. Нейният ДНК анализ бе направо невероятен, но още бяха по средата на подреждането на фрагментите. Той погледна към входа, където Ели взимаше палтото на Алегра. Тя беше стройна, с кръгли тъмнокафяви очи и овално лице. В лабораторията обикновено носеше косата си вдигната, но тази вечер я бе спуснала върху раменете си, черна и лъскава на светлината в ресторанта.