Ейдриън д'Аже - Свитъкът Омега

— Ами ако му се случи нещо?! — бе възкликнал шефът на полицията. — Най-малкото можеше да приеме да го закараме у тях.

Джовани любезно беше отказал предложения му полицейски ескорт и неволно още повече бе обидил полицаите, приемайки да го откарат гондолиерите. Защото те били повече от уместна и не толкова претенциозна алтернатива, беше се аргументирал той. Кардиналът с очарователната усмивка — първото нещо, което забелязваха хората у него. Гондолиерите, рибарите и останалите от венецианската работническа класа го обичаха.

Виторио нервно се озърна към богомолците. Избраната от кардинала тема се отнасяше до самото зараждане на живота на планетата и бе привлякла широка публика, не само от тесните улички и покрити пасажи на Венеция. Темата „Наука и религия“ отразяваше образованието на Джовани, докторат по теология и магистърска степен по биология и химия, и беше провокирана от една публикация в „Кориере дела Сера“, уважавания италиански вестник „Вечерен куриер“. Виторио знаеше, че това е опасна територия и че Ватиканът ще осъди всякакво отклонение от църковната доктрина за Адам и Ева. Докато кардиналът се качваше по мраморното стълбище на амвона, една тъмна фигура се настани на последния ред пейки, запазени за духовенството.

Джовани беше настоял да говори от по-малкия от двата богато орнаментирани амвона. Той се опря с ръце на мраморния парапет и топло се усмихна.

— Buongiorno. É molto buono vi vedere! Добро утро. Много се радвам да ви видя! Някои от вас може би са чели статията за бактериите, публикувана миналата седмица в „Кориере дела Сера“. За онези, които са я пропуснали: не се бойте, не е грях да не се интересуваш от бактерии. — Смехът отекна в покритите с позлата стени на „Сан Марко“ и широката усмивка на Джовани проникна дори в най-студените и скептични сърца.

— Тази статия се отнасяше за особения вид архибактерии, които се развиват във вряла вода. Какво общо има това с Църквата и теологията, може да попитате вие. — Той замълча за миг и обходи с поглед богомолците, привличайки вниманието им към себе си.

— Искам да ви отведа дълбоко под повърхността на океана. Представете си, че всички се намираме в научноизследователската подводница „Алвин“ на няколко километра дълбочина. Наоколо цари пълен мрак и водата е невероятно студена. Изведнъж мощният прожектор на подводницата осветява течна лава, която се излива от вулканични отвори, и ние наблюдаваме влизането й в контакт с ледената вода. Дълбоко под морското дъно лавата и течностите, изливащи се от вулканичните отвори, се нажежават до температура много над триста градуса по Целзий, но смазващото налягане на тази дълбочина не позволява на течностите да кипят. Вместо това те образуват така наречените „черни комини“. Представете си нашата изненада да открием, че около този ад гъмжи от живот. Червеи и други форми, които се развиват при температура, много над тази на кипящата вода. Питам се обаче дали това откритие не е проблем за нашата теология.

Джовани видя, че вече е привлякъл вниманието на всички.

— Тук, на повърхността на нашата планета, всички знаем, че енергийният източник на живот е слънчевата светлина. Без нея растенията ще умрат, а без растения животните, включително човешкият вид, също ще изчезнат. Ала на тази дълбочина няма слънце. Формите на живот в тази част на океана не се нуждаят от него — те се хранят със сяра и водород. Все повече научни доказателства сочат, че тези океански бактерии са първите форми на клетъчен живот на Земята, от които са еволюирали всички други форми на живот, включително хората. Това означава също, че е възможно да съществуват подобни форми на живот дълбоко под повърхността на планети като Марс и луните на Юпитер или още по-далече в ледената пустош на някоя от милиардите галактики като нашата.

Джовани нямаше намерение да продължава повече. Той вече усещаше смущението на вярващите, предизвикано от отправеното предизвикателство към общоприетата библейска версия за Сътворението, и не смееше да повдигне въпроса за произхода на ДНК. Сега не бе моментът да говори за могъщата духовна сила, която според него движеше космоса и обхващаше всички жалки човешки опити в областта на религията.

— Къде е мястото на Библията, Адам и Ева в този контекст? — попита кардиналът. — Къде е нашето място като християни? — В черквата цареше пълна тишина. — Като ваш патриарх и като учен, аз виждам само положителни страни във всичко това. За мен това е просто поредното разкритие как е създаден светът. И такъв е блясъкът на Творческия дух, че ние сме се докоснали само до повърхността, убеден съм в това.