Ейдриън д'Аже - Свитъкът Омега

Виторио го слушаше, дълбоко замислен. Винаги беше вярвал в доктрината за Сътворението, изложена в католическия катехизис: „И даде Господ Бог на човека дълбок сън; и когато заспа той, взе едно от ребрата му и запълни онова място с плът. И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека…“ 17 17 Тук и нататък Библията е цитирана по изданието на Светия синод от 1992 г. — Б.пр. . Битието бе красива история, без намек за бактерии, и все пак свещеникът все повече вярваше на този интелектуално надарен човек, който с такава готовност споделяше знанията си. Огромната катедрала сякаш се беше отворила за aggiornamento 18 18 Обнова (ит.). — Б.пр. . Вятърът на промените духаше силно през портите на „Сан Марко“. След време щеше да се превърне във вихър.

Невидима за Джовани и Виторио, тъмната фигура на задния ред тихо си водеше бележки.

Над Пиаца ди Сан Марко и околните каменни улички на Венеция се спусна нощ. Вездесъщите гондолиери се състезаваха за „морско пространство“ в Канале Гранде и безброй по-малки канали, опитно направлявайки своите привидно нестабилни лодки сред vaporetti 19 19 Моторници (ит.). — Б.пр. и шлепове, водещи вечна борба за задоволяване на нуждите на този „воден“ град.

Далеч от живия пулс на Венеция, Джовани седеше в кабинета си с изглед към пиацата и мислеше за проповедта си. Теорията на Франсиз Крик за произхода на ДНК беше застрашила мнозина във ватиканските коридори на властта, в резултат на което успешно бяха дискредитирали блестящия учен. През 80-те години на XX век професор Антонио Росели от университета „Ка Гранда“ бе продължил проучванията на Крик с подкрепата на израелския математик професор Кауфман. Ала Кауфмановият анализ на шифрите в свитъците от Мъртво море беше стигнал много по-далеч от ДНК. Дали бе започнало „предстартовото броене“? Росели беше убеден в това.

Мислите на Джовани се върнаха към времето, когато бе учил при великия Росели — време, когато двамата с Алегра Басети, поразително красивата млада монахиня от Южна Италия, бяха следвали заедно. Време, когато теориите на професора бяха пораждали разпалени спорове на спагети и евтино червено вино в „Ла Пицерия Милано“. От постъпването им в „Ка Гранда“ бяха минали над двайсет и пет години, но му се струваше, че това се е случило едва вчера. Ако не бяха невероятните събития през 1978-ма, може би никога нямаше да се срещнат и предложението да учат в светски университет щеше да си остане погребано в архивите на Ватикана.

Рим

Заместник държавният секретар Лоренцо Петрони беше най-влиятелният архиепископ във Ватикана. След смъртта на папа Павел VI и избора на венецианския кардинал Албино Лучани за папа Йоан Павел I, Петрони бе станал главен секретар на новия свети отец, запазвайки контрола над огромните финанси на Ватиканската банка. Нищо не влизаше и излизаше от кабинета на папата, без да го види Петрони, или поне той така си мислеше, ала днес, по-малко от месец след избора на новия папа, Лоренцо беше дълбоко разтревожен. Кардиналите от Курията бяха избрали Лучани, смятайки, че ще могат да го управляват, но тихият кардинал от Венеция не бе оправдал очакванията им. Сериозно бяха застрашени самите кариери на архиепископ Петрони и държавния секретар, френския секретар Жан Вийо.

Петрони намръщено прочете докладната записка от отец Джовани Донели, личния секретар на Негово Светейшество.

„Негово Светейшество изрази желание малък брой свещеници и монахини да получат възможността да учат в светски университет. Целта е да се стимулира обмен на опит, за да може Светата католическа църква по-добре да реагира на промените в света и да се запознае с мисленето на новото поколение.“

— Обмен на опит! — Ядосан, че изобщо трябва да разглежда такова предложение, когато други събития излизат извън неговия контрол, Петрони смачка докладната и я хвърли в кошчето, като се питаше кой или какво може да е подтикнало светия отец изобщо да си помисли за нещо толкова опасно, дори да откриеха подходящи хора. Сепна го тихият звън на вътрешния телефон.

— Петрони!

— Негово Светейшество би желал да ви види, Ваше Високопреосвещенство.

— По какъв въпрос?

— Според мен във връзка с предложението свещеници и монахини да следват в университет — спокойно отвърна отец Донели. Беше свикнал със сприхавостта на главния секретар.

— Всичко щеше да е много по-лесно, ако бяхме сигурни — изсумтя Петрони и прекъсна връзката, облекчен, че не го викат по въпроса, от който се ужасяваше. Той бързо се овладя и насочи мислите си към това как най-добре да отклони предложението.