— Сестра Винченца! Изглеждате зле! — възкликна той, когато стигна до дъното на коридора. — Какво се е случило, за бога?
— Нещо ужасно, отче. Негово Светейшество… Той… — Сестра Винченца се задави и не успя да довърши.
Когато влезе в папската спалня, Джовани се смая. Негово Светейшество беше проснат на леглото с мъчително сгърчено лице и облещени очи. Очилата му се бяха плъзнали на върха на носа. По-младият мъж изпита странна и непреодолима потребност да запази спокойствие. Той се озърна към пантофите на папата, изритани до леглото, целите покрити с повръщано. Донели вдигна телефона на нощното шкафче и се обади на държавния секретар в Латеранския дворец. Кардиналът отговори почти незабавно.
— Mon dieu, c’est vrais tous ça? Господи, вярно ли е?
Гласът на кардинала, по-късно щеше да си помисли Джовани, звучеше съвсем бодро.
— Кога го открихте, сестро? — попита Донели.
— Точно преди да ви събудя, отче — отвърна сестра Винченца. По благото й старческо лице се стичаха сълзи. — Оставих кафето на светия отец пред стаята му в четири и половина, както винаги, и когато малко преди пет проверих, чашата беше непокътната, затова почуках и тогава… — Сълзите я задавиха.
— Сторили сте всичко, каквото сте можели — успокои я Джовани. — Направете си чаша чай — добави той, за да я ангажира с нещо.
— Вие искате ли, отче? — попита вечно загрижената за другите сестра Винченца.
— Само ако ви се прави.
Когато старата монахиня излезе, Джовани внимателно огледа мъртвия папа. За краткото време, през което бе държал ключовете на свети Петър, Албино Лучани беше обичан от мнозина, а някои се страхуваха от него. Той притежаваше непретенциозно обаяние и мекота, както и проницателен интелект. По-младият мъж погледна шишенцето с лекарство за ниско кръвно налягане, което папата държеше на нощното си шкафче, после пурпурната папка, която стискаше мъртвата ръка на светия отец. Документите, които се бяха пръснали по леглото, бяха част от доклада на професор Фиорини за свитъка Омега. Леден страх го прободе под лъжичката, докато преглеждаше съдържанието на страниците.
„И в началото, третите ще триумфират над първите и вторите… и цялото човечество ще бъде погубено.“
— Не пипайте нищо, отче — разнесе се стоманеният глас на Лоренцо Петрони, още по-зловещ заради липсата на каквато и да е емоция. — Някой знае ли, че папата е мъртъв? — Той беше гладко избръснат и облечен в официалните си архиепископски одежди.
Само няколко минути бяха изтекли, откакто Джовани бе предупредил държавния секретар. Още нямаше пет и петнайсет.
— Само сестра Винченца и държавният секретар.
— Трябваше да позвъните и на мен, отец Донели. За да предпазим сестра Винченца от медиите, се налага да я върнем в нейния манастир във Венеция. Веднага.
Когато в стаята се втурна държавният секретар, също облечен и гладко избръснат, Петрони спокойно съобщи:
— Случило се е нещо ужасно, Ваше Високопреосвещенство.
След малко дойде и папският лекар доктор Ренато Бузонети. Докато той преглеждаше тялото, Петрони систематично събра документите и папката от леглото, вдигна очилата, пантофите и лекарството на мъртвия папа, отиде до бюрото и взе папката с предстоящите уволнения и премествания, както и бележника със срещите на светия отец.
По-късно Джовани, който все още се опитваше да свикне с мисълта за тази загуба — и негова, и на Църквата, с удивление чу официалното съобщение за смъртта на папата по Радио Ватикана:
„Днес, 29 септември 1978 година, към пет и трийсет часа сутринта, след като не заварил светия отец в параклиса на покоите му, личният секретар на папата го потърсил в стаята му и го намерил мъртъв в леглото с включена лампа, като че ли е възнамерявал да чете. Лекарят, доктор Ренато Бузонети, който побързал да отиде в папската спалня, констатирал смъртта. Папата вероятно е починал около единайсет часа предната вечер в резултат на остър инфаркт на миокарда.“
— Радио Ватикана обърка всичко, Ваше Високопреосвещенство — изказа своя протест Джовани пред Петрони.
— Радио Ватикана предаде всичко абсолютно точно, отец Донели. Съобщението беше съгласувано с официалното изявление за пресата, което в момента се излъчва в ефир. С всички запитвания от страна на медиите трябва да се занимава Ватиканската пресслужба и ако пита някой друг, светият отец е бил заварен да чете „В подражание на Христа“. Ясен ли съм?
Петрони проследи с поглед младия свещеник и се запита каква част от доклада за свитъка Омега е успял да прочете. Щеше да има достатъчно време да се занимае с него, след като конклавът избереше новия папа. Надяваше се, че този път кардиналите от Курията ще постъпят както трябва и Църквата ще може да се завърне в правия път.
Читать дальше