Ейдриън д'Аже - Свитъкът Омега

— Хубаво е да си близо до своя свещеник, Том. Бог иска да бъде така.

Отец Кортни хвана ръката му и я постави върху слабините си. На Том изобщо не му беше хрумнало, че отецът може да е разкопчал черния си свещенически колан, нито че е смъкнал ципа на черните си свещенически панталони. Черни. Свещенически черни. Грозно, зловещо черни. Отец Рори Кортни грижливо беше замислил целия излет, чак до разкопчаването на колана си. Съвсем просто, когато развълнуваното момче се бе обърнало с гръб към него, за да се качи в колата. Разчетът на времето беше резултат от дългогодишния му опит. Всеки път имаше жалби и Ватиканът всеки път ги скриваше и местеше своя свещеник, за да измъчва други нищо неподозиращи деца. Това бе третата му енория за три години.

Том се опита да освободи ръката си, ала отецът я държеше върху еректиралия си член. С ловко завъртане на волана той отби по странична пътека, която предварително беше избрал през седмицата. Буикът се насочи обратно към реката. Когато накрая излязоха от гъсталака, свещеникът угаси мотора и с две ръце започна да милва Том. За свой ужас момчето установи, че също е получило ерекция.

— Виждаш ли? Не ти ли е хубаво? — Отец Кортни с едно движение смъкна панталоните си, пак привлече ръката му и започна да мастурбира с нея, докато свърши с висок вик.

Зашеметен, Том седеше, притиснат към дясната врата, колкото може по-далече от свещеника.

— Няма никакъв смисъл да казваш на майка си, Том. Тя изобщо няма да ти повярва, но все пак може да те науча да шофираш, а?

— Не, мерси — намусено отвърна момчето. Ядосано. Засрамено. Смутено. Чувстваше се предадено. Цяла смесица от нови чувства, от които не успя да се избави дори след ожесточената си баня вечерта.

Когато Том отхвърли поканите на отец Кортни пак да промиват злато в реката, майка му се озадачи.

— Това ще ти бъде от полза, Том. Пък и той е наш свещеник, трябва да си му благодарен, че иска да прекара известно време с теб.

— Не, мерси.

— Но защо?

Том не й отговаряше. Реакцията му се изразяваше в това да избяга на горния етаж, да затръшне вратата на спалнята си и да откаже да излезе часове наред. Майка му се ядосваше, страшно се ядосваше. По цели седмици двамата се държаха много студено помежду си. После плъзнаха слуховете. С по-червено лице от обикновено, огромният Мич Кобърн, фермер четвърто поколение и църковен настоятел, очерта жалбите пред малкото събрание в неговата дневна. Елънър Шуайкър го слушаше с нарастващ ужас, докато я осеняваше истината за случилото се.

— Боби Шанахан, Хюи Тейлър и малкият Джими Осбърн. Всичките. Не ядат, подмокрят кревата, цупят се, абе просто не са на себе си. Първа заподозря нещо баба Тейлър. Дойде при мене и за свой голям срам… за свой голям срам аз й рекох, че не позволявам таквиз приказки в мойта енория.

Мич Кобърн иначе беше добродушен великан. Днес изглеждаше като прегазен от трактор Маси-Харис.

— Трябва да призная, че сбърках. Свързах се с епископа и той под секрет ми каза, че това не се случвало за пръв път. Кардиналът отстрани отец Кортни и другата седмица ще дойде да поправи нещата.

— Какво искаш да кажеш с това, че не се случвало за пръв път? — ледено попита Елънър. — Как си мисли, че може да поправи нещата тоя кардинал? — Стомахът й кипеше като перална машина. — Моят Том не е същият, откакто излезе с оня свещеник, и сега отказва да говори за това.

Лицето й беше пребледняло от гняв.

— Аз защитавах свещеника, а сега ти ми казваш, че се било случвало и преди! Само Бог знае какво е направил със сина ми, а аз трябва да остана в тая Църква, която закриля свещениците си и пренебрегва моето и всяко друго дете, до които допуска Рори Кортни и други като него. Да горите в ада ти, твоята безценна Църква и оня свещеник!

Мич Кобърн запремигва с клепачи от силата на майчиния гняв.

— Знам, Елънър, знам. Наистина е ужасно. Ужасно — можа само да отвърне той.

Том Шуайкър измъчено простена в съня си при спомена за една Църква, която предложи на всяко семейство по петдесет хиляди долара, ако всички се съгласят да запазят тайна. При страшния спомен за една майка, отказала да подпише, ако свещеникът не бъде низвергнат, и за един кардинал, заявил, че това е работа на Църквата, а не нейна.

Събуди се потен от спомена за едно градче, разтърсено от самоубийството на Боби Шанахан и Хюи Тейлър. От гняв към една Църква, която не можеше да прояви по-голямо безразличие, грубо пазейки имиджа си и оставяйки онези като Рори Кортни свободни да продължат към поредната енория и да погубят живота на още деца, всичко в името Христово.