Обзет от студен гняв, Петрони стисна устни и погледна противника си с едва прикрито презрение.
— Явно съм проявил невнимание.
— Не съвсем — отвърна Джорджо. — Просто разузнаването на Пе три е много добро. В следенето на толкова важна личност като теб няма нищо лично, Лоренцо, само бизнес. А и всички ние сме светски хора, погледни го откъм хубавата страна: когато дойде време да се разправиш с конкурентите си за папския престол, много по-добре е да те подкрепя Пе три, отколкото обратното.
Кардинал Петрони бе избрал апартамента си със същата педантичност, с която беше избрал и ресторанта. Виа дел Говерно Векио се намираше наблизо, отвъд Тибър, на достатъчно разстояние от Ватикана. Модерен, но еклектичен квартал. От една страна, покрай тесните лъкатушни улички се издигаха скъпи и богато мебелирани жилища, разкошни бижутерийни и модни магазини. От друга, там имаше всичко — от ирландския пъб „Абис“ до servizio за мото скутери. Анонимност, но очевидно не достатъчна.
Икономката на Лоренцо Петрони беше дребна, с тъмна лъскава коса. Тиха, но решителна, Кармела бе свикнала със странните часове, в които той идваше и излизаше, и сега го очакваше. Щеше да му се наложи да излезе, преди сивата зимна зора да огрее купола на „Св. Петър“, но тази мисъл бързо се изпари. Кармела нежно го помилва с език, докато Лоренцо се втвърди и овлажни. Знаеше как да използва забранения „il preservativo“, за да усили възбудата му, и без да губи нито миг, тя продължи да го гали, пресягайки се за вече приготвения кондом в нощното шкафче. Жената тихо зашепна и го пое в себе си.
Когато се прибра в апартамента си, Джорджо Феличи набра един код в скрамблера в кабинета си и въведе номера на Хамас в Ивицата Газа.
Ленгли, Вирджиния
Майк Маккинън затвори вратата на офиса си, остави папката, озаглавена „Строго секретно: Специални атомни средства за унищожение“, на бюрото си и отиде до прозореца, който гледаше към моравите и езерцето в двора на новия комплекс на ЦРУ.
— Господи боже — измърмори Маккинън. — Светът се е побъркал, мама му стара!
Само Осама бин Ладен и Бог знаеха колко от неговите луди молли разполагат със средства да унищожат западната цивилизация, а сега някакъв също толкова смахнат проповедник в собствената му родина оказваше достатъчно силно влияние върху Белия дом, за да накара президента да се загрижи за откриването на някакъв митичен свитък от Мъртво море. Ханс Кристиан Андерсен се беше настанил на Пенсилвания авеню 1600 14 14 Адресът на Белия дом. — Б.пр.
, мрачно си помисли той. Религията бе виновна за много неща, политиците също. Последната задача поне му даваше възможност да се махне от Вашингтон за известно време. Бяха минали години, откакто не беше ходил в Йерусалим, и въпреки постоянните атентати и градът, и любимият му хотел „Американ Колони“ едва ли се бяха променили. Мислено си отбеляза да потърси старото си приятелче Том Шуайкър. Двамата се бяха опознали добре през годините, които Майк бе прекарал в Близкия изток, и Шуайкър му беше длъжник. В края на краищата, ако не бе неговият репортаж за свитъка по Си Си Ен, ония гащници в Белия дом още щяха да са си сравнително наред. Ако в тоя свитък има нещо, каза си Маккинън, журналистите често разполагат с добри разузнавателни източници, особено хора от калибъра на Шуайкър.
Майк Маккинън уморено разтърка очи и се върна на бюрото си. От пристигането на новия директор Централното разузнавателно управление се намираше под обсада, и шефът на Майк, ръководителят на могъщата и секретна Оперативна дирекция, беше подал оставка. Петдесет и четири годишният Майк също смяташе да напусне. С няколко провалени брака зад гърба си, с идеалната си здравословна и физическа форма и липсата на всякакви връзки, навярно беше време да се порадва на живота. И все пак бе решил да остане, знаейки, че този път човешката раса като че ли е на ръба на гибелта. Той се пресегна за най-горната папка на бюрото. Нещо необичайно за Ленгли, тя имаше бежови корици и носеше обозначението „Некласифицирана информация“. Вътре имаше обобщение на речите и забележките на Осама бин Ладен, излъчени по арабския канал Ал Джазира и големите западни медии.
„Хвала на Бог, който казва: «О, Пророче, бори се с неверниците и лицемерите, и бъди твърд с тях! Мястото им е Адът. И колко лоша е тази участ…» 15 15 Пр. Ц. Теофанов. — Б.пр.
.
Казвам ви, американци и вашите лицемерни съюзници, ние ще продължим да се борим с вас…
Читать дальше