Ейдриън д'Аже: Свитъкът Омега

— От Южна Италия. Някакво селце Трикарико. Главно бедни селяни. Порядъчни, подчиняващи се на закона хора, въпреки че явно има изключения — презрително изсумтя Лоренцо. — След като я приехме в манастира, допуснахме грешката да я пратим в Държавния университет в Милано, за да продължи образованието си, и тъкмо там тя излезе извън релси.

— Не пращате ли обикновено своите свещеници и монахини в католически университети?

— Обикновено да, само че въпреки моя съвет светият отец реши, че Църквата по-добре ще разбере светската младеж, и Басети беше включена в пилотната програма.

— Доктор ли е?

— По химия. След като напусна ордена си, тя направи докторат по приложението на ДНК в археологията. Подробностите са в досието й — посочи папката той. — Както и материалите за Кауфман.

— А, да, ако се съди по сведенията, които получаваме, двамата прекарват много време заедно. Роднина ли е на професор Йоси Кауфман, израелския математик?

— Син му е.

Разговорът временно прекъсна — донесоха ми основното ястие. Петрони беше поръчал любимото си bucatini all’ Amatriciana — тънки кухи макарони с доматен сос с чесън и шунка. Този път ги поднесе момче, което едва ли имаше повече от шестнайсет години. Ако другите клиенти бяха проявили дори и бегъл интерес, от вниманието им нямаше да убегне фактът, че кардиналът втренчено зяпаше момчето, докато то пълнеше чашите с вино и тихо се оттегляше.

— Има ли значение това, че е син на професор Кауфман? — попита Петрони, изведнъж обзет от безпокойство, че в П3 може да знаят много за учения и свитъците от Мъртво море.

— Възможно е — отвърна Джорджо. — Напоследък връщането на каквото и да било от Близкия изток не е лесно, Лоренцо, и този Давид Кауфман явно има стабилни връзки. Баща му е не само световноизвестен математик и археолог, но и генерал от израелския резерв и почетен директор на Светилището на книгата. И ти несъмнено знаеш, че освен това се кандидатира за министър-председател.

Кардинал Петрони си помисли, че Джорджо Феличи е изключително добре осведомен. Държавният секретар не отговори нищо.

— Операцията може да се окаже доста скъпа, Лоренцо. — Пак онова бързо, автоматично проблясване на криви бели зъби.

Държавният секретар го очакваше. В предишните случаи, когато се налагаше някой да бъде сполетян от злополука, Джорджо Феличи никога не му излизаше евтино, но беше най-добрият в бранша, а и го изискваше защитата на Светата църква. Каквото и да струваше, Ватиканската банка щеше да плати.

— Много е важно бързо да си върнем този свитък — отвърна Петрони, като прескочи въпроса за цената на Феличи и несъмнената му печалба. — Искам лично да се погрижиш за това.

— Колкото и да е трудно, и ние си имаме връзки, Лоренцо, и за известна сума съм готов да отида в Близкия изток и да организирам операцията. — Джорджо Феличи не дообясни думите си, но кардиналът знаеше, че терористичните групировки постоянно се нуждаят от средства, за да купуват скъпи оръжия и боеприпаси. Дори групировка като Хамас можеше за дълго да престане да взривява автобуси, стига цената да бе достатъчно атрактивна. — Това обаче повдига друг въпрос.

Петрони веднага застана нащрек, макар че внимаваше да не се издаде, и уж нехайно попита:

— По-точно?

— Моите колеги в Пе три обмисляха да ти предложат да се присъединиш към нас. За пореден път — подчерта Феличи. — Снощи се срещнахме и предложението беше потвърдено. Много съм щастлив, че точно на мен се пада честта да ти предам тяхното решение. Сигурен съм, че това ще е изгодно колкото за нас, толкова и за теб — небрежно подхвърли сицилианецът.

— Не може и дума да става да членувам в Пе три — отговори кардиналът и в гласа му се прокраднаха сприхави нотки. — Масонството отдавна е забранено от Ватикана. Да не си забравил хиляда деветстотин седемдесет и осма?

— Едва ли ще се изненадаш да научиш, Лоренцо — тихо продължи Джорджо, без да обърне внимание на възражението на Петрони, — че сред нас отново са едни от най-влиятелните хора в Италия и Съединените щати. Но сигурно ще се изненадаш, че неколцина от тях са кардинали.

Това изобщо не учуди държавния секретар. Той имаше отлична представа кой е в списъка на Феличи. Такава информация можеше да се окаже ценна валута, в случай че някой кардинал или епископ няма желание да поеме в определена посока.

— Това наистина ме изненадва, Джорджо — излъга Петрони. — Сигурно си много убедителен.

— Имаме си свои средства, приятелю. Естествено, няма да разкривам имена, но ще ти дам един пример. Един-двама наши членове заемат много видни постове в римската община. Напълно нормално е един високопоставен кардинал да има луксозен апартамент извън Ватикана. Обаче — подчертано прибави сицилианецът, — ако, come si dice, как се казва… станат известни „други обстоятелства“, може да последват някои крайно неудобни въпроси. — В автоматичната усмивка на Джорджо Феличи за пръв път имаше нещо весело. Като рибар, който току-що е хванал много голяма риба на въдицата си.