Не за пръв път викаха Майк Маккинън в оперативната зала на Белия дом. Той тихо прегледа бележките си, докато осведомяваха президента за положението в Ирак, както и за растящата ядрена опасност от страна на Иран и Северна Корея. Маккинън вече беше чувал всичко това.
— Специални атомни средства за унищожение — прочете следващата точка от дневния ред президентът.
— Ядрените куфарни бомби, господин президент — отвърна директорът на ЦРУ. — Познавате агент Маккинън — добави той и кимна с глава към Майк.
— Господин президент — започна Маккинън, — информацията тази сутрин се основава на последните разузнавателни сведения за вероятното местонахождение на някои ядрени куфарни бомби, произведени в Съветския съюз. Преди няколко години Александър Лебед, съветникът на Борис Елцин по сигурността, призна, че са изчезнали осемдесет и четири от сто трийсет и двата ядрени куфара, произведени през деветдесетте години. Имаме основания да смятаме, че Ал Кайда са се сдобили с няколко бомби и поне пет от тях в момента са в Съединените щати. Възможно е да има още две — едната във Великобритания, другата в Австралия.
— Откъде са ги взели, по дяволите? — попита президентът.
Майк Маккинън запази неутрално изражение.
— Както ви е известно, господин президент, Осама бин Ладен разполага със значителни финансови средства. След разпадането на Съветския съюз през хиляда деветстотин деветдесет и първа неколцина руски офицери, някои от които не бяха получавали заплата с месеци, се обърнаха към черния пазар.
— Няколко такива бомби се появиха през деветдесет и четвърта — потвърди държавният секретар. — Лидерът на чеченските сепаратисти Джохар Дудаев ги обяви за продан, след като ние отказахме да признаем независимостта на Чечня.
— А как са ги внесли в Съединените щати?
— Възможно е вече да са били тук — отговори Майк.
Президентът се смая.
— Имаме основания да смятаме, че съветски агенти са внесли няколко такива бомби по време на Студената война. Други може да са донесени по-късно, навярно по море.
— Как е възможно?! — гневно възкликна президентът, като гледаше новия министър на вътрешната сигурност.
— Както, сигурен съм, е известно на министъра на вътрешната сигурност, доскоро се проверяваха по-малко от пет процента от внасяните в страната контейнери — спокойно продължи Майк Маккинън.
Министърът утвърдително кимна с глава.
— Би трябвало да правим много повече — заяви държавният глава.
Министърът на вътрешната сигурност взе думата.
— Законът за чуждестранните стоки и пристанищната сигурност ще помогне, господин президент, но в страната ежедневно пристигат над петнайсет хиляди кораба. Ние не сме единствената западна държава, която се сблъсква с този проблем. Миналата година деветнайсет от всеки двайсет контейнера са влезли в Австралия, без да бъдат проверени. Подобно е положението и във Великобритания.
Президентът сприхаво изсумтя.
— Какви щети може да нанесе една такава куфарна бомба? — попита той.
— Зависи как и къде бъде взривена, господин президент — отвърна Маккинън. — Предпочитаният метод ще бъде детониране във въздуха от лек самолет.
— Защо не на земята? — попита министърът на отбраната.
— Обикновено сградите ограничават взривния и термичен ефект на ядрената експлозия — търпеливо поясни Майк. — Въпреки че при наземен взрив общият брой на жертвите ще бъде по-голям заради по-концентрирания радиоактивен горещ дъжд. Терористите обаче търсят по-драматичен краткосрочен ефект и по тази причина аз предполагам, че самоубийственият ядрен удар ще бъде нанесен с лек самолет.
— Какъв ще е броят на жертвите? — попита председателят на Съвета на началник-щабовете.
— Дори един килотон ядрен взрив, какъвто е еквивалентът на най-малкия куфар, не е обикновена бомба. Огромната топлина от ядреното огнено кълбо достига десетина милиона градуса. За сравнение огненото кълбо на единайсети септември беше от порядъка на четири-пет хиляди градуса.
Президентът и неговият съветник по сигурността се спогледаха.
— В Ню Йорк, Лондон или Сидни например ще бъде изпарено всичко в радиус сто и петдесет метра. В радиус четиристотин и петдесет метра от епицентъра ще се стопи металът. Експлозията ще вдигне ветрове със скорост около хиляда километра в час и всичко в радиус от петстотин и петдесет метра, че и повече, ще бъде разрушено. В големите градове през първия ден ще загинат до четвърт милион души, а до две седмици — около милион.
Читать дальше