Ейдриън д'Аже - Свитъкът Омега

Принцип 1: Установи доверие в уважавана медия и се погрижи информацията, която подаваш, да е точна. Журналистите не мразят нищо повече от това да ги лъжат. В безпощадно конкурентния свят на журналистиката критиката от колеги често е по-опасна от сърдитите редактори.

Принцип 2: Подавай на медиите толкова, колкото ти е изгодно, но не толкова, че изтичането да бъде свързано с теб. Или, ако има такава опасност, карай журналистите да крият източника си — „Добре осведомени правителствени източници, близки до Ватикана…“. И винаги цитирай източниците в множествено число. Това обърква онези, които търсят изтичането на информация.

Кардинал Петрони се обади на монсиньор Сервини, шеф на ватиканската пресслужба.

— Да, Ваше Високопреосвещенство?

— Монсиньор, защо току-що видях журналист от Си Си Ен да твърди, че разполага с доклад за медицинското състояние на светия отец?

— И аз току-що гледах емисията, Ваше Високопреосвещенство, но наредих да извършат незабавно разследване.

— Искам доклада на бюрото си до двайсет и четири часа.

— Разбира се, Ваше Високопреосвещенство.

Държавният секретар прекъсна връзката.

Принцип 3: Бъди в предните редици на отричането и търсенето на източника на изтичане.

Петрони натисна червения бутон на дистанционното управление и разсеяно проследи връщането на телевизора обратно в стенната му ниша. Малтийските рицари с широки връзки като Къркпатрик са полезни, каза си той. Винаги го бе привличала историята на Ордена, свързана с жестоки удари срещу исляма, и често си беше представял, че участва в свирепите нападения срещу мюсюлмански пирати в Средиземно море, организирани от остров Малта, дарен на рицарите от Чарлз V през 1530-та, откъдето носеха името си. Борбата против исляма, помисли си държавният секретар, се водеше от векове, ала подобно на древните малтийски рицари, той не се съмняваше, че ще победи единствената истинска вяра, християнството. Проблемът със свитъка Омега беше досаден, но за кардинал Петрони информацията означаваше власт и ранното предупреждение на Къркпатрик му бе дало време спокойно да обмисли последиците. И беше заключил, че догадките за свитъка ще заглъхнат. В миналото винаги се бе случвало така и медиите винаги бяха подемали нещо друго.

Държавният секретар на Ватикана нямаше да е толкова уверен, ако знаеше, че новините е гледал и Джери Бъфет, най-известният телевизионен евангелист в Съединените щати.

Атланта, щата Джорджия

Евангелисткият център за Христа „Бъфет“ побираше петнайсет хиляди души и тази вечер беше претъпкан. Диригентът на хора загряваше публиката с кънтяща версия на „Колко си велик!“, докато зад кулисите Джери Бъфет правеше последни приготовления.

Бъфет изглеждаше по-млад от своите шейсет години. Загорялото му лице се отличаваше със сурова красота. Имаше сини очи и квадратна решителна брадичка. Личният му фризьор имаше задачата в тъмната му коса да не се забелязва нито намек за сиви кичури. Неговото делово, типично американско поведение привличаше широка публика в цялата страна, особено във фундаменталисткия Юг. Единадесети септември бе довел до активизиране на религиозната десница в Америка и над пет милиона американци, сред които самият президент, гледаха ежеседмичните му предавания.

На вратата на добре обзаведената главна гримьорна тихо и почтително се почука.

— Пет минути, преподобни Бъфет.

— Благодаря. — Джери Бъфет си наля бърбън. Новините по Си Си Ен за момент го бяха извадили от равновесие. Триумфът на исляма над християнството щеше да бъде катастрофа за човечеството и на другата сутрин той щеше да се обади на президента. По време на изборите през 2004-та стотици пастори от деноминацията на Бъфет бяха изиграли важна роля за привличането на стотици хиляди гласоподаватели в страната, особено в решаващите щати Флорида, Охайо и Западна Вирджиния. Техните усилия бяха задържали президентската власт в християнски ръце и по думите на самия президент, можеха да похарчат този капитал, когато пожелаят. Ако свитъкът Омега съществуваше, непременно трябваше тайно да го вземат, преди другата страна да го използва в своя полза.

Той пресуши чашата си и набързо поправи встъпителните си думи.

— Току-що гледах вечерните новини по Си Си Ен, по които предсказаха триумфа на исляма над християнството — започна той с провлачения си, гърлен южняшки говор.

Публиката утихна, някои нервно зашаваха на местата си. Събитията от 11 септември бяха уплашили много американци.